Френският физик Габриел Липман е роден на 16 август 1845 година в Бонневоие, Люксембург, в семейство с френско-еврейски корени. Той е носител на Нобелова награда за физика през 1908 година.
Габриел Липман завършва Екол Нормал в Париж. През 1878 година той е сътрудник на факултета по природни науки към Парижкия университет, през 1883 година става професор по математическа физика. През 1886 година Липман става професор по експериментална физика.
Човек с оригинален и независим ум, Липман допринася много за най-различни различни дялове на физиката, особено за електрофизиката, термодинамиката, оптиката и фотохимията. В Хайделберг той изучава връзката между електрическите и капилярните явления: това води до разработването сред другите инструменти и на изключително чувствителния капилярен електрометър.
Професор Липман развива основната теория за процеса си на цветно фотографско възпроизвеждане през 1886 г., но практическото му изпълнение се предхожда от големи трудности. След години на търпеливо и умело експериментиране обаче той представя процеса в Академията на науките през 1891 г., въпреки че фотографиите му са до известна степен дефектни заради вариращата чувствителност на фотографския слой. През 1893 г. Липман успява да представи в Академията снимки с превъзходни цветове, направени от А. и Л. Люмиер. Пълната теория публикува през 1894 г.
През 1895 г. Липман развива метод за премахване на субективния фактор при измерване на времето, използвайки фотографско регистриране, и работи върху отстраняването на дефектите в часовниците с махало. Той има принос в астрономията с изобретения от него целостат, механизъм, който фиксира изображението не само на една звезда, но и на заобикалящите я звезди. Негови са още много находчиви апарати и усъвършенствания на стандартни прибори, от което имат полза не малко подразделения на физиката.
Професор Липман става член на Академията на науките през 1883 г. и е неин президент през 1912 г. Член е и на Лондонското кралско дружество.
Габриел Липман умира на 13 юли 1921 година на кораб в Атлантическия океан, пътувайки между Канада и Франция.
Автор: Тони
Габриел Липман завършва Екол Нормал в Париж. През 1878 година той е сътрудник на факултета по природни науки към Парижкия университет, през 1883 година става професор по математическа физика. През 1886 година Липман става професор по експериментална физика.
Човек с оригинален и независим ум, Липман допринася много за най-различни различни дялове на физиката, особено за електрофизиката, термодинамиката, оптиката и фотохимията. В Хайделберг той изучава връзката между електрическите и капилярните явления: това води до разработването сред другите инструменти и на изключително чувствителния капилярен електрометър.
Професор Липман развива основната теория за процеса си на цветно фотографско възпроизвеждане през 1886 г., но практическото му изпълнение се предхожда от големи трудности. След години на търпеливо и умело експериментиране обаче той представя процеса в Академията на науките през 1891 г., въпреки че фотографиите му са до известна степен дефектни заради вариращата чувствителност на фотографския слой. През 1893 г. Липман успява да представи в Академията снимки с превъзходни цветове, направени от А. и Л. Люмиер. Пълната теория публикува през 1894 г.
През 1895 г. Липман развива метод за премахване на субективния фактор при измерване на времето, използвайки фотографско регистриране, и работи върху отстраняването на дефектите в часовниците с махало. Той има принос в астрономията с изобретения от него целостат, механизъм, който фиксира изображението не само на една звезда, но и на заобикалящите я звезди. Негови са още много находчиви апарати и усъвършенствания на стандартни прибори, от което имат полза не малко подразделения на физиката.
Професор Липман става член на Академията на науките през 1883 г. и е неин президент през 1912 г. Член е и на Лондонското кралско дружество.
Габриел Липман умира на 13 юли 1921 година на кораб в Атлантическия океан, пътувайки между Канада и Франция.