Френският физик и оптик, Шарл Фабри, е роден на 11 юни 1867 година в Марсилия. Следва физика в Екол политекник и след дипломирането си се връща в родния си град, където се подготвя за държавния учителски изпит , който му дава право да преподава във френски гимназии и лицеи.
Същевременно Фабри се подготвя за докторска дисертация върху многолъчевата интерференцията (интерференция на повече от две светлинни вълни).
Усилията му върху изследването на многолъчевата интерференция се увенчават с изобретяването на интерферометъра на Фабри-Перо (заедно с Алфред Перо). Когато светлинните вълни преминават през този интерферометър (или още наричан Еталон на Фабри-Перо), някои дължини на вълната се намаляват (за тях уредът действа като филтър), а други се усилват.
Фабри бързо разбира значението на този уред за извършването на прецизни спектрални наблюдения и воден от интереса си към астрофизиката, започва да наблюдава през него различни небесни обекти заедно със своя колега Анри Бюисон. С него наблюдават спектрални линии на непознат елемент, който бива наречен „небулий”. По-късно, американската астрономка Айра Боуен доказва, че всъщност става въпрос за забранени преходи в единично и двойно йонизиран кислород и единично йонизиран азот. По-нататък, Фабри и Бюисон откриват, че поглъщането на ултравиолетовите лъчи се дължи на озонов слой, разположен високо в земната атмосфера.
По-голямата част от кариерата му на Фабри преминава във факултета на науките на Марсилския университет. През 1921 година той е назначен за професор по обща физика в Парижкия университет и директор на новооснования Институт по теоретична и приложна оптика.
Днес, една от неговите лаборатории, носи името на Фабри. През 1926 година той наследява своя колега и приятел Алфред Перо като професор в Екол политекник.
Фабри умира на 9 юли 1945 година.
Автор: Тони
Същевременно Фабри се подготвя за докторска дисертация върху многолъчевата интерференцията (интерференция на повече от две светлинни вълни).
Усилията му върху изследването на многолъчевата интерференция се увенчават с изобретяването на интерферометъра на Фабри-Перо (заедно с Алфред Перо). Когато светлинните вълни преминават през този интерферометър (или още наричан Еталон на Фабри-Перо), някои дължини на вълната се намаляват (за тях уредът действа като филтър), а други се усилват.
Фабри бързо разбира значението на този уред за извършването на прецизни спектрални наблюдения и воден от интереса си към астрофизиката, започва да наблюдава през него различни небесни обекти заедно със своя колега Анри Бюисон. С него наблюдават спектрални линии на непознат елемент, който бива наречен „небулий”. По-късно, американската астрономка Айра Боуен доказва, че всъщност става въпрос за забранени преходи в единично и двойно йонизиран кислород и единично йонизиран азот. По-нататък, Фабри и Бюисон откриват, че поглъщането на ултравиолетовите лъчи се дължи на озонов слой, разположен високо в земната атмосфера.
По-голямата част от кариерата му на Фабри преминава във факултета на науките на Марсилския университет. През 1921 година той е назначен за професор по обща физика в Парижкия университет и директор на новооснования Институт по теоретична и приложна оптика.
Днес, една от неговите лаборатории, носи името на Фабри. През 1926 година той наследява своя колега и приятел Алфред Перо като професор в Екол политекник.
Фабри умира на 9 юли 1945 година.