Американският физик и химик Реймънд Дейвис е носител на Нобелова награда за физика за 2002 година.
Дейвис е роден на 14 октомври 1914 година във Вашингтон. Завършва като химик Мерилен дския университет през 1938година ,а през 1942 година защитава докторска дисертация в Унивсерситета Йейл. След приключването на военната служба през 1946 година, Дейвис започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ.
През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, която се занимава с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното - частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета-разпада.
Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4), Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на 37 Аргон и дълбочината под земята, на която са поставени детекторите. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37 Ar + e. За целта, през 1954 година, той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън и по-късно, под този в Савана ривър.
Оказва се, че резултатите от опитите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37 Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада, който се случва в реакторите, се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.
По-късно, Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и, който му донася Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този опит, обаче, открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.
Реймънд Дейвис умира на 31 май 2006 година в Ню Йорк.
Автор: Тони
Дейвис е роден на 14 октомври 1914 година във Вашингтон. Завършва като химик Мерилен дския университет през 1938година ,а през 1942 година защитава докторска дисертация в Унивсерситета Йейл. След приключването на военната служба през 1946 година, Дейвис започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ.
През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, която се занимава с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното - частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета-разпада.
Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4), Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на 37 Аргон и дълбочината под земята, на която са поставени детекторите. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37 Ar + e. За целта, през 1954 година, той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън и по-късно, под този в Савана ривър.
Оказва се, че резултатите от опитите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37 Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада, който се случва в реакторите, се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.
По-късно, Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и, който му донася Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този опит, обаче, открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.
Реймънд Дейвис умира на 31 май 2006 година в Ню Йорк.