Френският физик Леон Фуко е член на Парижката академия на науките.
Фуко е роден на 18 септември 1819 година в Париж в семейството на издател. Записва се да учи медицина, но много скоро открива, че влечението му е към физичните науки и започва работа в Парижката обсерватория.
Фуко измерва скоростт6а на светлината във въздух и вода използвайки система от въртящи се огледала. Той е първият учен, заснел повърхността на Слънцето. Открива вихровите токове, а с махалото на Фуко доказва въртенето на Земята около нейната ос. Пръв изработва главно огледало (рефлектор) от стъкло .
Фуко умира на 11 февруари 1868 г. във Франция, най-вероятно от множествена склероза. Погребан е в гробището Монмартр. Един от кратерите на Луната носи неговото име.
Махалото на Фуко носи името на именития френски физик. той забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.
Махалото на Фуко представлява математическо махало. Такова махало, отклонено от равновесното си положение, извършва колебания в равнина, която е неподвижна спрямо инерциална отправна система (в случая това е отправна система, „свързана“ със звездите) и поради това проявява свойствата н жироскоп. Наблюдателят, намиращ се на Земята и въртящ се заедно с нея, е в неинерциална (въртяща се) отправна система и ще установи, че равнината на колебания на махалото бавно се върти спрямо земната повърхност в посока, обратна на посоката на въртене на Земята.
На Северния или Южния полюс на Земята оста на въртене на Земята съвпада с равнината на колебания на махалото. В този случай равнината на колебания на махалото ще извърши завъртане от 360° за един звезден ден (или 15° за звезден час). На екватора, равнината на колебания на махалото е перпендикулярна на оста на въртене на Земята и равнината на колебания на махалото е неподвижна.
Автор: Тони
Фуко е роден на 18 септември 1819 година в Париж в семейството на издател. Записва се да учи медицина, но много скоро открива, че влечението му е към физичните науки и започва работа в Парижката обсерватория.
Фуко измерва скоростт6а на светлината във въздух и вода използвайки система от въртящи се огледала. Той е първият учен, заснел повърхността на Слънцето. Открива вихровите токове, а с махалото на Фуко доказва въртенето на Земята около нейната ос. Пръв изработва главно огледало (рефлектор) от стъкло .
Фуко умира на 11 февруари 1868 г. във Франция, най-вероятно от множествена склероза. Погребан е в гробището Монмартр. Един от кратерите на Луната носи неговото име.
Махалото на Фуко носи името на именития френски физик. той забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.
Махалото на Фуко представлява математическо махало. Такова махало, отклонено от равновесното си положение, извършва колебания в равнина, която е неподвижна спрямо инерциална отправна система (в случая това е отправна система, „свързана“ със звездите) и поради това проявява свойствата н жироскоп. Наблюдателят, намиращ се на Земята и въртящ се заедно с нея, е в неинерциална (въртяща се) отправна система и ще установи, че равнината на колебания на махалото бавно се върти спрямо земната повърхност в посока, обратна на посоката на въртене на Земята.
На Северния или Южния полюс на Земята оста на въртене на Земята съвпада с равнината на колебания на махалото. В този случай равнината на колебания на махалото ще извърши завъртане от 360° за един звезден ден (или 15° за звезден час). На екватора, равнината на колебания на махалото е перпендикулярна на оста на въртене на Земята и равнината на колебания на махалото е неподвижна.