Пиер Кюри и естествената радиоактивност

Френският физик Пиер Кюри е роден в Париж на 15 май 1859 година,. Баща  му е лекар. Той решава  да даде на своя самостоятелен и умен  син домашно образование. Момчето се оказва толкова прилежен ученик, че през 1876 г., на шестнадес

Френският физик Пиер Кюри е роден в Париж на 15 май 1859 година,. Баща  му е лекар. Той решава  да даде на своя самостоятелен и умен  син домашно образование. Момчето се оказва толкова прилежен ученик, че през 1876 г., на шестнадесет години, получава научната степен бакалавър в  Сорбоната.

Две години по-късно получава степента лиценциат (еквивалентна на степента магистър) по физика. През 1878 г. Кюри става демонстратор във физическата лаборатория на Сорбоната, където започва да изследва природата на кристалите. . През 1882 г.е назначен за ръководител на лабораторията в новото Градско училище по промишлена физика и химия.

В периода от 1883 до 1895 г. Кюри работи усилено в областта на физиката на кристалите.
Докато работи над дисертацията си,  през 1894 година той  среща във физическия факултет на Сорбоната  Мария Склодовска ,  млада полска студентк. Двамата се женят през юли 1895 г., няколко месеца след като Кюри е защитил докторската си дисертация. През 1897 г., скоро след раждането на първото им дете, Мария Кюри започва да изследва радиоактивността, която скоро поглъща вниманието  и на Пиер до края на живота му.

През 1896 г. Анри Бекерел открива, че урановите съединения се характеризират с постоянно излъчване, способно да осветява фотографска плака. Като избира това явление за тема на докторската си дисертация, Мария започва да изяснява дали и други съединения не излъчват "бекерелови лъчи". Скоро тя стига до извода, че само уранът, торият и техните съединения излъчват "бекерелови лъчи", които по-късно нарича радиоактивност.

Мария извършва важно откритие в самото начало на своите изследвания: в урановия коцит има неизвестен силно радиоактивен елемент. През 1898 г. Пиер и Мария Кюри публикуват статията "За радиоактивното вещество, съдържащо се в урановия коцит" , в която съобщават за откриването на единия от елементите, наречен в чест на родината на Мария Склодовска полоний.

През декември те  съобщават за откриването и на втория елемент, който наричат радий. Двата нови елемента са много по-радиоактивни от урана и тория и представляват една милионна част от урановия коцит. За да отделят от радий в достатъчно количество за определяне на атомното му тегло, Пиер и Мария преработват за четири години няколко тона уранов коцит. Като работят в примитивни и вредни условия, те осъществяват химическото отделяне в огромни каци, поместени в продупчена барака, а всичките анализи правят в малката и бедно обзаведена лаборатория на Градското училище.

Съпрузите Кюри публикуват огромно количество информация за радиоактивността, събрано по време на изследванията им. Още преди да завършат проучванията си, те подтикват други физици да се заемат също с изучаване на радиоактивността.

През 1903 година двамата съпрузи Кюри получават Нобелова награда за физика за откриването на естествената радиоактивност.

През октомври 1904 г. Пиер Кюри е назначен за професор по физика в Сорбоната, а Мария Кюри  - за завеждащ лабораторията, която преди е ръководел съпругът й. През декември същата година се ражда втората дъщеря на Пиер и Мария.

Но както Бекерел, така и Пиер Кюри умира много рано, без да успее да се наслади на триумфа и да осъществи замислите си. В един дъждовен ден, пресичайки една от улиците на Париж, той се подхлъзва и пада. Главата му попада под колелото на минаващ кабриолет. Смъртта настъпва моментално.

Мария Кюри наследява катедрата му в Сорбоната, където продължава своите изследвания на радия. През 1910 г. тя успява да изолира чист металически радий, а през 1911 г. е удостоена с Нобелова награда за химия. През 1923 г. Мария Кюри публикува биография на Пиер Кюри. По-голямата дъщеря на Кюри, Ирен Жолио-Кюри, разделя със съпруга си Нобеловата награда за химия 1935 г.,  по-малката, Ев, e концертираща пианистка и биограф на майка си.

Освен Нобеловата награда Пиер Кюри е удостоен с няколко награди и почетни звания. Избран е за член на Френската академия на науките (1905 г.).

През 1995 година  неговият прах, заедно с праха на съпругата му, са погребани с почести в Пантеона  на Париж. Автор: Тони