Немският физик Йоханес Щарк е носител на Нобелова награда за физика за 1919 година за откритието на оптичен ефект на Доплер в катодни лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле, наречено по-късно ефект на Щарк.
Щарк е роден във фамилното имение Шикенхоф, едно поселище с няколко къщи, в днешната провинция Бавария на 15 април 1874 година. След завършване на „Старата гимназия“ в Регенсбург той следва математик, физика, химия и кристалография в Мюнхенския университет, където се дипломира през 1897 година, защитавайки докторат на тема „Изследване на някои физични и оптични свойства на въглерода“.
След дипломирането Щарк остава като асистент на научния си ръководител. През 1900 година той става доцент, а по-късно и професор в университета в Гьотинген. Тук през 1905 година Щарк открива оптичния доплеров ефект при канални (катодни) лъчи. През 1908 година той получава покана от университета в Аахен, където започва като редовен професо.
През този период Щарк открива разцепването на спектрални линии в електрично поле. За двете открития получава Нобелова награда за физика през 1919 година, когато е професор в Грайфсвалдския университет. След 1920 година той работи във Вюрцбург, но през 1922 година напуска университета поради полемиките си с Айнщайн за неговата теория на относителността.
През следващите години Щарк работи в икономическия отрасъл. Той прави повече от триста публикации главно касаещи електртичеството, както и електрически разряди в разредени газове.
Освен Нобеловата награда Щарк получава още награда Баумгартнер на Виенската академия на науките през 1910 година, награда Валбрух на Гьотингенската академия на науките през 1914 година, медал Матеучи на Римската академия.
Днес Щарк е един позабравен нобелов лауреат главно поради агресивната му антисемитска позиция и близостта му до националсоциализма, заявени още в началото на 20-те години на 20-ти век.
В полемиките си срещу Айнщай, той безскрупулно включва политическата машина на силните на деня. Пише още ред статии в подкрепа на националсоциализма, като в едно по-късно негово произведение разделя физиката на „арийска“ и „еврейска“. С политическата си дейност Щарк става един от духовните проводници на холокоста.
Щарк умира на 21 юни 1957 година.
Автор: Тони
Щарк е роден във фамилното имение Шикенхоф, едно поселище с няколко къщи, в днешната провинция Бавария на 15 април 1874 година. След завършване на „Старата гимназия“ в Регенсбург той следва математик, физика, химия и кристалография в Мюнхенския университет, където се дипломира през 1897 година, защитавайки докторат на тема „Изследване на някои физични и оптични свойства на въглерода“.
След дипломирането Щарк остава като асистент на научния си ръководител. През 1900 година той става доцент, а по-късно и професор в университета в Гьотинген. Тук през 1905 година Щарк открива оптичния доплеров ефект при канални (катодни) лъчи. През 1908 година той получава покана от университета в Аахен, където започва като редовен професо.
През този период Щарк открива разцепването на спектрални линии в електрично поле. За двете открития получава Нобелова награда за физика през 1919 година, когато е професор в Грайфсвалдския университет. След 1920 година той работи във Вюрцбург, но през 1922 година напуска университета поради полемиките си с Айнщайн за неговата теория на относителността.
През следващите години Щарк работи в икономическия отрасъл. Той прави повече от триста публикации главно касаещи електртичеството, както и електрически разряди в разредени газове.
Освен Нобеловата награда Щарк получава още награда Баумгартнер на Виенската академия на науките през 1910 година, награда Валбрух на Гьотингенската академия на науките през 1914 година, медал Матеучи на Римската академия.
Днес Щарк е един позабравен нобелов лауреат главно поради агресивната му антисемитска позиция и близостта му до националсоциализма, заявени още в началото на 20-те години на 20-ти век.
В полемиките си срещу Айнщай, той безскрупулно включва политическата машина на силните на деня. Пише още ред статии в подкрепа на националсоциализма, като в едно по-късно негово произведение разделя физиката на „арийска“ и „еврейска“. С политическата си дейност Щарк става един от духовните проводници на холокоста.
Щарк умира на 21 юни 1957 година.