От какво се състои Вселената? Илюзия ли е всичко, което ни заобикаля?

Според науката, едни от най-малките частици, образуващи нашия свят, са атомите. В състава на атома влизат електрони, както и ядро, състоящо се от неутрони и протони. При по-детайлно изучаване ще се установи,  че протоните и неутроните се със

2011-04-02 15:34:40
От какво се състои Вселената? Илюзия ли е всичко, което ни заобикаля?
Според науката, едни от най-малките частици, образуващи нашия свят, са атомите. В състава на атома влизат електрони, както и ядро, състоящо се от неутрони и протони. При по-детайлно изучаване ще се установи,  че протоните и неутроните се състоят от още по-малки частици - кварки. По-нататък следва неутриното - най-малката частица, известна на съвременната наука, толкова малка, че някои  физици смятат, че то няма маса.

Милион такива частици, излъчвани от Слънцето, всеки ден свободно преминават през нашите тела, сякаш те изобщо не съществуват. Ако продължим пътешествието си в микросвета, ще навлезем в загадъчна област, която поразява дори квантовите физици.

Откакто, преди повече от две хилядолетия,  Демокрит предположил съществуването на атомите, или ‘неделими частици’, човекът  продължава да изследва  и разглежда елементите, от които се състои Вселената.

За последното столетие е изучен не само вътрешният строеж на атома, но учените успяха    и да го разцепят. Но, както протоните, неутроните и електроните някога са били смятани за най-малките  частици във Вселената, последвалото откриване на още по-малки  частици продължава пътешествието в дълбините на материята.

По същество обаче, ние вече сме го постигнали   концептуално. Днес  не съществуват  прибори, с помощта на които би  могло да се зафиксира реалното съществуване на тези свръхминиатюрни елементарни частици. И кога ще завърши това пътешествие?

Най-новите теории  в областта на  квантовата физика,  а именно,  теорията на суперструните, предполага, че съществува още по-микроскопичен свят. Според физиците е напълно възможно да съществуват частици, подобни на неутрино, различни видове кварки, мезони, лептони, бозони и други. Теорията на суперструните предполага, че  тази субатомна ‘прежда’ постоянно вибрира и различните форми на вибрации се проявяват пред очите на наблюдателя във вид на частици от различни типове.

На този етап  изследванията са на ниво, което е трудно да си представи човек: тези предполагаеми фундаментални струни имат диаметър  една милионна, една трилионна  част от сантиметъра. Фактически,  според учените, тези нишки не заемат никакъв обем в пространството, но съществуването на такива елементи, които нямат обем, води до невероятен парадокс - те не съществуват!

Не трябва да се забравя, че голяма част от обема на атома е празно пространство.  Ако бихме могли да увеличим атома до такава степен, че неговият диаметър да съответства на 220 м /около две градски пресечки/, то размерът на ядрото му би се равнявал на диаметъра на песъчинка, а електронният облак, практически неразличим, би се въртял около ядрото на разстояние една пресечка.

Подобни доказателства на това микроскопично явление биха могли да се открият и в макрокосмоса.  Веществото, съставящо 90 % от нашата Вселена, което учените наричат ‘тъмна материя’, продължава да остава загадка за съвременните изследователи, които,  независимо, че не могат да го видят, са зафиксирали неговото гравитационно въздействие върху галактиките... Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия