Лев Ландау - гениален руски физик

Руският  физик от еврейски произход, Лев Ландау,  е  нобелист, с големи приноси в областта на теоретичната физика.

Ландау  е известен е със своята квантово-механична теория за диамагнетизма, теорията на фазовите преходи от втори ред, теорията на Гинзбург-Ландау за свръхпроводимостта, полюсите на Ландау в квантовата  електродинамика и теорията за свръхфлуидността на течния хелий , за която през 1962 година  получава  Нобелова награда за физика.

Ландау е известен  и  със своя курс по теоретична физика в 10 тома, написан  заедно с  Лифшиц.

Неговите открития са в областите на нискотемпературната физика, ядрената физика, физика на твърдото тяло и физика на плазмата.

Ландау е роден на 22 януари в Баку, тогава част от Русия, в семейството на петролен инженер и лекарка. Ландау завършва гимназия на 13 годишна възраст и понеже е бил много млад,  една година посещава Икономически-техническото училище в Баку, вместо университета.

В Университета в Баку се записва през 1922 г.  едва 14-годишен,  за да изучава химия и физика и през 1924 г. се прехвърля в Ленинградския държавен университет,  който по онова време е бил център на руската физика и наука. След завършването си на ЛДУ през 1927 г. Ландау  продължава своята научна работа в Ленинградския Физико-технически институт.

През това време Ландау е издал вече своите две първи статии .
През 1929 г. той  е командирован за година и половина в Европа, където посещава научните центрове в Швейцари, Германия, Холандия, Дания, Англия и Белгия. Спира се в Лайпциг, Мюнхен и Цюрих, но накрая остава да работи в Копенхаген в Института по теоретична физика, който се ръководи от Нилс Бор.

При завръщането си в Ленинград,  Ландау е вече утвърден физик, който чете лекции и има своите първи ученици. Като характер е директен и прям, което му създава врагове сред консервативните университетски преподаватели. Това е една от причините през 1932 г. той да се премести в Харков, където заема поста ръководител на отделението по Теоретична физика към Харковския физико-технически университет.

Същевременно Ландау  заема и поста ръководител на катедрата по обща физика в Харковския държавен университет "Горки".

В Харков Ландау започва изграждането на руската  школа по теоретична физика. Там той води знаменития си семинар, на който неговите ученици докладват свои или чужди резултати и биват подлагани на безмилостна критика от участниците в семинара. В тези години Ландау, заедно с един от своите ученици - Е.М. Лифшиц, започва издаването на своя известен курс по теоретична физика,  както и курс по обща физика и серията "Физика за всички". Първият курс е преведен на английски и до наши дни се цитира в научни статии и е изключително популярен по света.

Ландау е изисквал от своите ученици да изучат предварително всички математически техники преди да се присъединят към неговата научна група. Следващото изискване е било те да овладеят един минимален курс по теоретична физика, който включва всичките дялове на физиката. На практика само най-способните студенти са преодолявали тези изисквания, но веднъж преодолели ги,  те са ставали добри специалисти в областта на цялата физика, а не тесни специалисти, както е било в другите научни школи.

През 1937 г. големият руски-експериментатор,  Пьотър Капица, убеждава Ландау да се премести в Москва и да стане ръководител на отделението по теоретична физика към института по физични проблеми на Академията на науките на СССР, ръководен от С.И.Вавилов. Там Ландау се заинтересува от течния хелий и обяснява откритата от Капица свръхтечливост на хелия. За това си откритие Ландау по-късно е награден с Нобелова награда по физика през 1962 г.

Това е и най-плодотворният период на Ландау. През 1937 г. Ландау се жени за Кора Дробянцева и през 1946 г. им се ражда син, Игор, който става експериментален физик. По време на Перостройката по Съветската телевизия ОРТ в едно предаване за Капица се спомена, че в края на 30-те години  Ландау е бил арестуван и е щял да бъде екзекутиран от Берия, но само твърдата намеса на Капица в писмо до Сталин го спасява и той бива освободен.

На 7 януари 1962 г. Ландау претърпява автомобилна катастрофа, от която страда в продължение на 6 години, и вследствие на която умира на 1 април 1968 г. в Москва.

Освен Нобелова награда, Ландау е получил и много руски и международни награди и е бил член на научните дружества и академиите на редица страни в света.