Американският физик и електроинженер Джон Бардийн е единственият, получил две Нобелови награда за физика. Едната получава през 1956 година за откритието на транзистора през 1947 година. Основни заслуги Бардийн има и за поставяне на основите на теорията за свръхпроводниците, наречена още Теория на БКШ. Втората си Нобелова награда Бардийн получава през 1972 година.
Уилям Шокли започва да мечтае за полупроводници , но не успява да постигне нищо съществено, докато в лабораторията "Бел" не постъпва блестящият теоретик Джон Бардийн. Отначало Бардийн дели една стая с не по-малко блестящия експериментатор Уолтър Братейн, занимаващ се с полупроводници още от 1930 г. Бидейки пълни противоположности един на друг по склонности и темперамент, те се сдружават на основата на професионалните интереси и редовните партии голф. Именно тяхната съвместна работа в отдела на Шокли довежда до откриването на транзистора.
Първите месеци след това Шокли е буквално разкъсван от противоречиви емоции. От една страна, непосредствено до него е направено забележително откритие, наречено "най-добрият коледен подарък на лабораторията Бел". От друга – той практически няма принос в него, въпреки че воюва на този фронт повече от десет години.
Hо това противоречие помогнало много на транзистора. Веднага след откритието Шокли изписва страница след страница от работните си тетрадки, като свързва новото изобретение (същността и значимостта на което той разбира по-добре от всички) със старите си разработки. Бардийн и Братейн бързо загубват интерес към чисто технологичните упражнения на своя шеф, и към края на 40-те години се забелязва определено охладняване на отношенията между тях. През 1951 г. Бардийн заема професорска длъжност в университета на щата Илинойс, а Братейн се заема със самостоятелни изследвания. Пътищата на тримата първооткриватели се пресичат едва през 1956 г. в Стокхолм при връчването на Нобеловата им награда по физика.
Едва в средата на петдесетте години физиците и инженерите започват да осъзнават ролята и значението на транзистора, докато широките народни маси са в пълно неведение. Както преди милиони радио- и телевизионни приемници представляват огромни тежки сандъци, пълни с електровакуумни лампи. След включването им трябва да се чака минута, а и повече, докато лампите загреят и апаратът започне да работи. През 1954 г. под транзистор все още се подразбира някакво изтънчено лабораторно устройство с доста специфични приложения, като например за слухови апарати или за военни връзки. Hо през същата година всичко се променя: някаква неголяма фирма в Далас започва да пуска транзистори за портативни радиоприемници, които се продават по 50 долара. Едновременно на пазара на транзисторите се появява малка и никому неизвестна японска фирма с приятното наименование Sony, в която по-добре от американците са оценили перспективността на транзисторите.
В края на петдесетте години всеки уважаващ себе си американски юноша вече притежава транзисторен приемник. Hо първите транзисторни телевизори конструира Sony и монополът на САЩ започва да се топи, без да успее да се развие.
Наистина Шокли не губи време и през 1955 г. основава в северна Калифорния полупроводникова компания, полагаща началото на днес световноизвестната "Силициева долина". Може да се каже, че Бардийн, Братейн и Шокли предизвикват първата искра, от която се разгаря великата информационна клада, на която всички ние днес се греем.
Джон Бардийн умира от сърдечен удар на 30 януари 1991 година.