Американският физик Франк Уилчек е носител на Нобелова награда по физика за 2004 година. Наградата му е присъдена за „откриването на асимптотичната свобода в теорията за силното ядрено взаимодействие“, която той открива с другите двама нобелови лауреати за 2004 - Дейвид Полицер и Дейвид Грос.
Уилчек получава бакалавърска степен от Чикагския университет през 1970 година , магистърска от Принстън през 1972, а през 1974 година защитава докторска дисертация в Принстън, където работи с Дейвид Грос.
Понастоящем е професор в Масачузетския технолоиагически институт.
Нобеловата награда получава за откриването на асимптотичната свобода на кварките , която се състои в това, че силата на силното ядрено взаимодействие се увеличава с увеличаване на разстоянието. Когато група кварки са много близо един до друг, те се държат почти като свободни частици. Теорията е необходима за развитието на квантовата хромодинамика.
Отделно от Уилчек и Грос, явлението е открито и от Дейвид Полицер, независимо от двамата.
Освен по теорията на елементарните частици, Уилчек работи и по теорията на кондензираната материя и астрофизиката.
Автор: Тони
Уилчек получава бакалавърска степен от Чикагския университет през 1970 година , магистърска от Принстън през 1972, а през 1974 година защитава докторска дисертация в Принстън, където работи с Дейвид Грос.
Понастоящем е професор в Масачузетския технолоиагически институт.
Нобеловата награда получава за откриването на асимптотичната свобода на кварките , която се състои в това, че силата на силното ядрено взаимодействие се увеличава с увеличаване на разстоянието. Когато група кварки са много близо един до друг, те се държат почти като свободни частици. Теорията е необходима за развитието на квантовата хромодинамика.
Отделно от Уилчек и Грос, явлението е открито и от Дейвид Полицер, независимо от двамата.
Освен по теорията на елементарните частици, Уилчек работи и по теорията на кондензираната материя и астрофизиката.