Френският физик, математик и естествоизпитател Андре-Мари Ампер е считан за един от основните откриватели на електромагнетизма. В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер. Той пръв изследва взаимодействията между електрическия ток и магнитното поле и формулира основните им закони. Той изказва и разработва теоретично хипотезата, че намагнитването на желязото се дължи на молекулни токове, която и днес, макар и изменена, остава в сила. През 1820 година Ампер предлага електромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали. Изследванията на Ампер имат връзка и с други науки като математиката, химията, философията и ботаниката.
Ампер е роден на 20 януари 1775 година. След смъртта на баща си, през 1793 година Ампер първо е репетитор в политехническото училище в Париж, а след това работи в катедрата по физика в Бург, а от 1805 година е в катедрата по математика в Парижката политехника. Там той написва първото си съчинение по математика.
През 1814 година Ампер става член на Френската Академия на науките, а през 1824 - професор по експериментална физика.
Тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета. При ненамагнитено състояние на веществата тези токове са разположени в безпорядък , магнитните им полета имат всевъзможни посоки и взаимно се унищожават. В магнитно поле елементарните токове се нареждат така, че полетата им имат еднаква посока, събират се и веществото се намагнитва. Хипотезата намира израз в закона на Ампер.
Законът на Ампер показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.
Амперът като мерна единица първоначално е въведен с решение на Първия международен електротехнически конгрес през 1881 година, като 1/10 от абсолютната електромагнитна единица за силата на тока. След няколко изменения дефиницията влиза в сила на 1 януари 1948 година. Тя е задължителна за всички държави, подписали Конвенцията за метъра.
Автор: Тони
Ампер е роден на 20 януари 1775 година. След смъртта на баща си, през 1793 година Ампер първо е репетитор в политехническото училище в Париж, а след това работи в катедрата по физика в Бург, а от 1805 година е в катедрата по математика в Парижката политехника. Там той написва първото си съчинение по математика.
През 1814 година Ампер става член на Френската Академия на науките, а през 1824 - професор по експериментална физика.
Тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета. При ненамагнитено състояние на веществата тези токове са разположени в безпорядък , магнитните им полета имат всевъзможни посоки и взаимно се унищожават. В магнитно поле елементарните токове се нареждат така, че полетата им имат еднаква посока, събират се и веществото се намагнитва. Хипотезата намира израз в закона на Ампер.
Законът на Ампер показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.
Амперът като мерна единица първоначално е въведен с решение на Първия международен електротехнически конгрес през 1881 година, като 1/10 от абсолютната електромагнитна единица за силата на тока. След няколко изменения дефиницията влиза в сила на 1 януари 1948 година. Тя е задължителна за всички държави, подписали Конвенцията за метъра.