Немският физик Ханс Гайгер е известен най-вече с изобретяването на Гайгеровия брояч /1908 година/ - детектор на алфа частици и други йонизиращи лъчения.
Гайгер е роден на 30 септември 1882 година в семейството на професор. Започва да учи математика и физика през 1902 година и защитава докторат през 1906 г. Става сътрудник
на Ърнест Ръдърфорд, като изучава атомната структура, космическите лъчи, изкуствената радиоакативност и ядрения разпад.
Докато е в университета „Христиан Албрехт“ в Кил, Гайгер среща Валтер Мюлер, с когото усъвършенстват датчика - Гайгер-Мюлеровата тръба, като увеличават увствителността му и той започва да разпознава и бета-лъчи, както и йонизиращи фотони. Новата подобрена версия е наречена на двамата - Гайгер-Мюлеров брояч. За известно време Гайгер работи и с Джеймс Чадуик.
По-късно Гайгер става отявлен нацист, който не се поколебава да предаде колегите си евреи. Член е на Клуб ‘Уран’ - нацистки проект за създаването на атомно оръжие.
Гайгеровият брояч е индикатор на йонизиращо лъчение. Открива високоенергийни фотони, алфа-частици, бета- и гама-лъчи, но не и неутрони. Датчикът му представлява тръба с 2 електрода, пълна с газ под налягане значително по-ниско от атмосферното. При преминаване на частица или лъч през него, за момент протича електрически ток. Чрез електронен усилвател, сигналът се усилва и се показва като величина или като звук - едно щракване за всяка частица. Обикновено съдържа и брояч, отброяващ частиците.
На Гайгер-Мюлеровата тръба й е необходимо време след отчитане на частица, за да премине пак в непроводимо състояние. Затова Гайгеровият брояч не може да работи при силна радиация - просто датчикът провежда ток непрекъснато.
Автор: Тони
Гайгер е роден на 30 септември 1882 година в семейството на професор. Започва да учи математика и физика през 1902 година и защитава докторат през 1906 г. Става сътрудник
на Ърнест Ръдърфорд, като изучава атомната структура, космическите лъчи, изкуствената радиоакативност и ядрения разпад.
Докато е в университета „Христиан Албрехт“ в Кил, Гайгер среща Валтер Мюлер, с когото усъвършенстват датчика - Гайгер-Мюлеровата тръба, като увеличават увствителността му и той започва да разпознава и бета-лъчи, както и йонизиращи фотони. Новата подобрена версия е наречена на двамата - Гайгер-Мюлеров брояч. За известно време Гайгер работи и с Джеймс Чадуик.
По-късно Гайгер става отявлен нацист, който не се поколебава да предаде колегите си евреи. Член е на Клуб ‘Уран’ - нацистки проект за създаването на атомно оръжие.
Гайгеровият брояч е индикатор на йонизиращо лъчение. Открива високоенергийни фотони, алфа-частици, бета- и гама-лъчи, но не и неутрони. Датчикът му представлява тръба с 2 електрода, пълна с газ под налягане значително по-ниско от атмосферното. При преминаване на частица или лъч през него, за момент протича електрически ток. Чрез електронен усилвател, сигналът се усилва и се показва като величина или като звук - едно щракване за всяка частица. Обикновено съдържа и брояч, отброяващ частиците.
На Гайгер-Мюлеровата тръба й е необходимо време след отчитане на частица, за да премине пак в непроводимо състояние. Затова Гайгеровият брояч не може да работи при силна радиация - просто датчикът провежда ток непрекъснато.