Филип Андерсън е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 19777 година, присъдена му за „изследвания на електричната структура на материята и неподредените системи“. Известен е с трудовете си върху локализацията на Андерсън, антиферомагнетизма и свръхпроводимостта при високи температури.
Андерсън е роден на 13 декември 1923 година. През 1940 година постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949, защитава и докторска дисертация.
От 1949 година до 1984 година Андерсън работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.
От 1967 до 1984 година, Андерсън е професор в Кеймбридж, а през 1977 е награден с Нобеловата награда по физика. В момента е професор в Принстън.
Автор: Тони
Андерсън е роден на 13 декември 1923 година. През 1940 година постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949, защитава и докторска дисертация.
От 1949 година до 1984 година Андерсън работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.
От 1967 до 1984 година, Андерсън е професор в Кеймбридж, а през 1977 е награден с Нобеловата награда по физика. В момента е професор в Принстън.