Ханес Алфвен е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година, за изследванията му в областгта на магнитохидродинамиката. Има многобройни приноси в областта на физиката на плазмата, включително върху полярните сияния, свойствата на поясите на Ван Ален, земната магнитосфера, динамика на плазмата в Млечния път и др.
Алфвен е роден на 3 декември 1908 година. Защитава докторска дисертация на тема „Изследване на ултра-къси електромагнитни вълни”, през 1934 в Университета в Упсала. През 1940 става професор по електродинамика в Кралския технологичен институт в Стокхолм.
От 1963 година Алфвен е професор по физика на плазмата. Междувременно, в периода 1954-1955 е гост-професор в Университета на Мериленд - Колидж парк. През 1967 се прехвърля в САЩ, където работи в Калифорнийския университет в Сан Диего и Южния Калифорнийски университет.
Теоретичната му разработка за природата на полярните сияния, като подравнени по земното магнитно поле електрични токове, базирана на по-ранна работа на Кристиан Биркеланд, е потвърдена след спътникови наблюдения, открили токове на Биркеланд.
На него са кръстени и вълните на Алфвен - нискочестотни трептения на плазма. Голяма част от неговите теории за магнитосферите на планетите от Слънчевата система са потвърдени в края на 80-те години на ХХ. век, чрез практически измервания на магнитните полета на различни планети и спътници.
Автор: Тони
Алфвен е роден на 3 декември 1908 година. Защитава докторска дисертация на тема „Изследване на ултра-къси електромагнитни вълни”, през 1934 в Университета в Упсала. През 1940 става професор по електродинамика в Кралския технологичен институт в Стокхолм.
От 1963 година Алфвен е професор по физика на плазмата. Междувременно, в периода 1954-1955 е гост-професор в Университета на Мериленд - Колидж парк. През 1967 се прехвърля в САЩ, където работи в Калифорнийския университет в Сан Диего и Южния Калифорнийски университет.
Теоретичната му разработка за природата на полярните сияния, като подравнени по земното магнитно поле електрични токове, базирана на по-ранна работа на Кристиан Биркеланд, е потвърдена след спътникови наблюдения, открили токове на Биркеланд.
На него са кръстени и вълните на Алфвен - нискочестотни трептения на плазма. Голяма част от неговите теории за магнитосферите на планетите от Слънчевата система са потвърдени в края на 80-те години на ХХ. век, чрез практически измервания на магнитните полета на различни планети и спътници.