Сър Чандрасекхара Венката Раман е индийски физик , носител на Нобелова награда за физика за 1930 година, присъдена му за откритието на нееластично разсейване на светлината, наречено по-късно ефект на Раман, откъдето произлиза и свързаната с него раманова спектроскопия.
Раман е роден на 7 ноември 1888 година, в семейството на доцент по математика и физика. От 1902 година Раман посещава колеж в Мадрас, където през 1904 година получава балакавърска, а през 1907 година - магистърска. По това време не му се предоставят удобни възможности за академична кариера и той започва работа в индийското министерство на финансите.
В свободното си време, обаче, Раман намира възможност да се занимава с експериментална дейност в една лаборатория на Индийското дружество за развитие на науката в Калкута. През 1917 година му се предлага новооткритата катедра по физика в Университета в Калкута, която той приема. През 1933 година Раман става професор в Индийския научен институт в Бангалор, а след 1948 година е директор на създадения от него Раманов изследователски институт, където работи до смъртта си.
През 1926 г. Раман основава научното списание "Indian Journal of Physics". Той работи усилено за създаването на Индийска академия на науките, на която е първи президент. През 1929 година той получава рицарско звание, а през 1930 и Нобелова награда за физика "за работата си върху разсейване на светлината и откриването на наречения на негово име ефект".
Основаната на този ефект раманова спектроскопия е един от най-важните инструменти за изследване във физика на твърдото тяло и на молекулно ниво. През 1954 година Раман е удостоен с най-високия цивилен орден за заслуги на Индия - Бхарат Ратна.
Венката Раман умира на 21 ноември 1970 година.
Автор: Тони
Раман е роден на 7 ноември 1888 година, в семейството на доцент по математика и физика. От 1902 година Раман посещава колеж в Мадрас, където през 1904 година получава балакавърска, а през 1907 година - магистърска. По това време не му се предоставят удобни възможности за академична кариера и той започва работа в индийското министерство на финансите.
В свободното си време, обаче, Раман намира възможност да се занимава с експериментална дейност в една лаборатория на Индийското дружество за развитие на науката в Калкута. През 1917 година му се предлага новооткритата катедра по физика в Университета в Калкута, която той приема. През 1933 година Раман става професор в Индийския научен институт в Бангалор, а след 1948 година е директор на създадения от него Раманов изследователски институт, където работи до смъртта си.
През 1926 г. Раман основава научното списание "Indian Journal of Physics". Той работи усилено за създаването на Индийска академия на науките, на която е първи президент. През 1929 година той получава рицарско звание, а през 1930 и Нобелова награда за физика "за работата си върху разсейване на светлината и откриването на наречения на негово име ефект".
Основаната на този ефект раманова спектроскопия е един от най-важните инструменти за изследване във физика на твърдото тяло и на молекулно ниво. През 1954 година Раман е удостоен с най-високия цивилен орден за заслуги на Индия - Бхарат Ратна.
Венката Раман умира на 21 ноември 1970 година.