Лиза Майтнер или Лизе Майтнер е австрийска физичка от еврейски произход, една от пионерите в изследванията в ядрената физика и радиоактивността.
Лиза Майтнер е родена в еврейско семейство на 17 ноември 1878 година и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с добро око на жените учени и нейните родители са против аспирациите ѝ да продължи обучението си. Въпреки това тя постъпва в университета във Виена през 1901 година , където изучава физика. През 1905 година тя става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя заминава в института Кайзер Вилхелм Берлин , където започва съвместна работа с Ото Хан под ръководството на Макс Планк.
През 1926 година Лиза Майтнер става професор в Берлинския университет и е първата жена в Германия на тази длъжност в която и да е научна област.
След откриването на неутрона през 1932 година, възниква въпросът за създаването на трансурановите елементи. Започва научна надпревара между Ърнест Ръдърфорд в Англия , Енрико Ферми в Италия , Ирен Жолио-Кюри във Франция и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези изследвания е Нобеловата награда и никой от тях тогава не предполага, че откритията им ще станат основа за разработката на ядрени оръжия.
През 1938 година Дирк Костер убеждава Мейтнер да напусне Германия пред задаващата се нацистка опасност. Поради еврейския си произход, тя няма истински паспорт и едва не е задържана на границата. Заминава първо за Холандия, а след това за Швеция.
Тя продължава работа в института Мане Зигбан в Стокхолм , но не получава никаква подкрепа. Тайно се среша с Хан в Копенхаген, за да обсъдят серия нови експерименти. Те поддържат и писмена кореспонденция. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата, на която се удава да разцепи ядрото на урана. При това се получават две нови ядра - на барий и криптон, отделят се неутрони и голямо количество енергия. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на Алберт Айнщайн за еквивалентност на енергия и маса.
По политически съобразжения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през 1939 година , а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник Робърт Фриш Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ.
Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент Франклин Рузвелт , който в резултат създава проект Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.
През 1944година Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея.
През 1949 година Лиза Майтнер получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през 1966 г. пък й е присъдена наградата „Енрико Ферми“.
През 1960 година Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия , където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Робърт Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.
Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.
Автор: Тони
Лиза Майтнер е родена в еврейско семейство на 17 ноември 1878 година и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с добро око на жените учени и нейните родители са против аспирациите ѝ да продължи обучението си. Въпреки това тя постъпва в университета във Виена през 1901 година , където изучава физика. През 1905 година тя става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя заминава в института Кайзер Вилхелм Берлин , където започва съвместна работа с Ото Хан под ръководството на Макс Планк.
През 1926 година Лиза Майтнер става професор в Берлинския университет и е първата жена в Германия на тази длъжност в която и да е научна област.
След откриването на неутрона през 1932 година, възниква въпросът за създаването на трансурановите елементи. Започва научна надпревара между Ърнест Ръдърфорд в Англия , Енрико Ферми в Италия , Ирен Жолио-Кюри във Франция и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези изследвания е Нобеловата награда и никой от тях тогава не предполага, че откритията им ще станат основа за разработката на ядрени оръжия.
През 1938 година Дирк Костер убеждава Мейтнер да напусне Германия пред задаващата се нацистка опасност. Поради еврейския си произход, тя няма истински паспорт и едва не е задържана на границата. Заминава първо за Холандия, а след това за Швеция.
Тя продължава работа в института Мане Зигбан в Стокхолм , но не получава никаква подкрепа. Тайно се среша с Хан в Копенхаген, за да обсъдят серия нови експерименти. Те поддържат и писмена кореспонденция. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата, на която се удава да разцепи ядрото на урана. При това се получават две нови ядра - на барий и криптон, отделят се неутрони и голямо количество енергия. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на Алберт Айнщайн за еквивалентност на енергия и маса.
По политически съобразжения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през 1939 година , а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник Робърт Фриш Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ.
Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент Франклин Рузвелт , който в резултат създава проект Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.
През 1944година Ото Хан получава Нобелова награда за химия за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея.
През 1949 година Лиза Майтнер получава наградата" Макс Планк" и става шведски гражданин, а през 1966 г. пък й е присъдена наградата „Енрико Ферми“.
През 1960 година Лиза Майтнер се мести в Кеймбридж, Англия , където умира през 1968 само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Робърт Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.
Елемент 109 майтнерий в таблицата на Менделеев е наречен на нейно име. На нейно име е учредена и научноизследователска стипендия за разработки в областта на атомната физика.