Ърнест Ръдърфорд е новозеландски физик, основоположник на ядрената физика.В началото на научната си дейност той предлага идеята за периода на радиоактивния полуразпад, доказва, че радиоактивността е свързана с преобразуването на един химичен елемент в друг и прави разграничение между алфа- и бета-радиация.
През 1908 година Ръдърфорд получава Нобелова награда за химия за своите „проучвания на разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“. Ръдърфорд извършва най-важните си изследвания след получаването на Нобеловата награда. През 1911 година той предлага модел на атома , според който положителният електрически заряд на атомите е концентриран в много малко ядро, опитвайки се да обясни разсейването на алфа-частици при преминаване през златно фолио / наречен Експеримент на Ръдърфорд/.
По-късно, през 1917 година , той извършва първия експеримент за разделяне на атома и ръководи групата, провела първото контролирано разделяне на атомно ядро през 1932 година.
Ърнест Ръдърфорд е роден на 30 август 1871 година в Спринг Гроув , Нова Зеландия. Ръдърфорд учи в училището Хейвлок, а след това в колежа в близкия до Спринг Гроув град Нелсън.. Справя се добре и получава стипендия, с която продължава образованието си в Кентърбърийския колеж на Новозеландския университет в Крайстчърч. Там Ръдърфорд получава бакалавърска степен, след което в продължение на две години прави изследвания в областта на електротехниката. През 1895 година заминава за Англия и продължава работата си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет под ръководството на Джоузеф Томсън , като за кратко държи световния рекорд за предаване на електромагнитни вълни на най-голямо разстояние.
В Кеймбридж Ръдърфорд се заема със серия експерименти, основаващи се на резултатите, постигнати Бекерел - откривател на естествената радиоактивност. Още през 1897 година забелязва, че при разпадането на урана и тория съществуват 3 вида излъчване в зависимост от отклонението му в магнитно поле. Положително зареденото лъчение Ръдърфорд нарича "алфа-лъчи". По-късните опити показват, че така наречените алфа-лъчи са всъщност хелиеви ядра , състоящи се от два протона и два неутрона. Отрицателно заредените, наречени бета-лъчи, както се установява по-късно се състоят от електрони. Неутралните нарича гама-лъчи. Впоследствие се оказва, че това е поток от високоенергетични фотони, излъчени от ядрото на атомите.
През 1902-1903 година, заедно с Фредерик Соди, Ръдърфорд разработва теорията на радиоактивното разпадане и открива закона за радиоактивните превръщания. За изследванията си в областта на трансмутацията на елементите и на химията на радиоактивните вещества той получава Нобелова награда за химия пред 1908 година.През периода 1907-1919 година Ръдърфорд е професор в Манчестърския университет и директор на физическата лаборатория.
През 1909 година под ръководството на Ръдърфорд Ханс Гайгер и Ернст Марсдън провеждат експеримент, в който обстрелват златно фолио с различна дебелина с алфа-частици, при което се детектира разсейването на алфа-частиците (разсейване на Ръдърфорд) според ъгъла спрямо първоначалната им траектория. Резултатите показват, че някои от алфа-частиците рикошират в обратна посока. Осмислянето на този резултат му отнема почти две години. Така през 1911 г. Ръдърфорд стига до представата за планетарния модел на атома , според който атомите се състоят от положително заредено ядро с относително (спрямо атома) малки размери и по-разредена и отрицателно заредена атомна обвивка. Това е най-известният му експеримент , който опровергава атомния модел, предложен от Джоузеф Томсън и утвърждава модела на Ръдърфорд. Планетарният модел на атома е в основата на квантовата теория на атома на Бор.
През 1919 година Ръдърфорд открива, че атомни ядра (в този случа азот), бомбардирани с алфа-частици, се превръщат в ядра на друг химичен елемент (в случая кислород), което е първото в света изкуствено превръщане на един химичен елемент в друг, т. е. осъществява първата в света изкуствена ядрена реакция. При тези експерименти е открит протонът. През 1921 година , работейки с Нилс Бор Ръдърфорд предсказва теоретично съществуването на неутрона.
Заедно с М. Олифънт , Ръдърфорд доказва експериментално през 1933 година закона за връзката между масата и енергията при ядрените реакции., а през 1934 осъществява синтез на деутрони с образуване на тритий.
Ърнест Ръдърфорд умира на 19 октомври 1937 година в в Кеймбридж.
В чест на Ръдърфорд е наречен химичният елемент Ръдърфордий (с пореден номер 104). Ръдърфорд създава голяма физическа школа. Негови ученици са Н. Бор, П. Блекит, С. Пауъл, Ч. Елис, Х. Гайгер, О. Хан, Дж. Коукрофт, Ъ. Уолтън, Х. Мозли, М. Олифънт, Дж. Чадуик и много други. Член е на Лондонското кралско дружество от 1903 г. и негов президент през периода 1925-1930 г. Член е на почти всички научни академии по света.
Автор: Тони
През 1908 година Ръдърфорд получава Нобелова награда за химия за своите „проучвания на разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“. Ръдърфорд извършва най-важните си изследвания след получаването на Нобеловата награда. През 1911 година той предлага модел на атома , според който положителният електрически заряд на атомите е концентриран в много малко ядро, опитвайки се да обясни разсейването на алфа-частици при преминаване през златно фолио / наречен Експеримент на Ръдърфорд/.
По-късно, през 1917 година , той извършва първия експеримент за разделяне на атома и ръководи групата, провела първото контролирано разделяне на атомно ядро през 1932 година.
Ърнест Ръдърфорд е роден на 30 август 1871 година в Спринг Гроув , Нова Зеландия. Ръдърфорд учи в училището Хейвлок, а след това в колежа в близкия до Спринг Гроув град Нелсън.. Справя се добре и получава стипендия, с която продължава образованието си в Кентърбърийския колеж на Новозеландския университет в Крайстчърч. Там Ръдърфорд получава бакалавърска степен, след което в продължение на две години прави изследвания в областта на електротехниката. През 1895 година заминава за Англия и продължава работата си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет под ръководството на Джоузеф Томсън , като за кратко държи световния рекорд за предаване на електромагнитни вълни на най-голямо разстояние.
В Кеймбридж Ръдърфорд се заема със серия експерименти, основаващи се на резултатите, постигнати Бекерел - откривател на естествената радиоактивност. Още през 1897 година забелязва, че при разпадането на урана и тория съществуват 3 вида излъчване в зависимост от отклонението му в магнитно поле. Положително зареденото лъчение Ръдърфорд нарича "алфа-лъчи". По-късните опити показват, че така наречените алфа-лъчи са всъщност хелиеви ядра , състоящи се от два протона и два неутрона. Отрицателно заредените, наречени бета-лъчи, както се установява по-късно се състоят от електрони. Неутралните нарича гама-лъчи. Впоследствие се оказва, че това е поток от високоенергетични фотони, излъчени от ядрото на атомите.
През 1902-1903 година, заедно с Фредерик Соди, Ръдърфорд разработва теорията на радиоактивното разпадане и открива закона за радиоактивните превръщания. За изследванията си в областта на трансмутацията на елементите и на химията на радиоактивните вещества той получава Нобелова награда за химия пред 1908 година.През периода 1907-1919 година Ръдърфорд е професор в Манчестърския университет и директор на физическата лаборатория.
През 1909 година под ръководството на Ръдърфорд Ханс Гайгер и Ернст Марсдън провеждат експеримент, в който обстрелват златно фолио с различна дебелина с алфа-частици, при което се детектира разсейването на алфа-частиците (разсейване на Ръдърфорд) според ъгъла спрямо първоначалната им траектория. Резултатите показват, че някои от алфа-частиците рикошират в обратна посока. Осмислянето на този резултат му отнема почти две години. Така през 1911 г. Ръдърфорд стига до представата за планетарния модел на атома , според който атомите се състоят от положително заредено ядро с относително (спрямо атома) малки размери и по-разредена и отрицателно заредена атомна обвивка. Това е най-известният му експеримент , който опровергава атомния модел, предложен от Джоузеф Томсън и утвърждава модела на Ръдърфорд. Планетарният модел на атома е в основата на квантовата теория на атома на Бор.
През 1919 година Ръдърфорд открива, че атомни ядра (в този случа азот), бомбардирани с алфа-частици, се превръщат в ядра на друг химичен елемент (в случая кислород), което е първото в света изкуствено превръщане на един химичен елемент в друг, т. е. осъществява първата в света изкуствена ядрена реакция. При тези експерименти е открит протонът. През 1921 година , работейки с Нилс Бор Ръдърфорд предсказва теоретично съществуването на неутрона.
Заедно с М. Олифънт , Ръдърфорд доказва експериментално през 1933 година закона за връзката между масата и енергията при ядрените реакции., а през 1934 осъществява синтез на деутрони с образуване на тритий.
Ърнест Ръдърфорд умира на 19 октомври 1937 година в в Кеймбридж.
В чест на Ръдърфорд е наречен химичният елемент Ръдърфордий (с пореден номер 104). Ръдърфорд създава голяма физическа школа. Негови ученици са Н. Бор, П. Блекит, С. Пауъл, Ч. Елис, Х. Гайгер, О. Хан, Дж. Коукрофт, Ъ. Уолтън, Х. Мозли, М. Олифънт, Дж. Чадуик и много други. Член е на Лондонското кралско дружество от 1903 г. и негов президент през периода 1925-1930 г. Член е на почти всички научни академии по света.