Чарлз Рихтeр и земетресенията

Винаги, когато земята се разлюлее под краката ни, споменаваме името на Чарз Рихтер. Заедно със своя германски колега Бено Гутенберг той създава кръстената на самия него скала, която отчита силата на трусовете. Във време, когато  информация

Винаги, когато земята се разлюлее под краката ни, споменаваме името на Чарз Рихтер.

Заедно със своя германски колега Бено Гутенберг той създава кръстената на самия него скала, която отчита силата на трусовете. Във време, когато  информацията относно този катаклизъм е недостатъчна, Рихтер е пионер в сеизмологичната наука. Неговите трудове се считат все още за най-големият му принос - по-голям дори от прословутата скала.

Великият учен дотолкова е посветен на своята работа, че в един момент живеел със сеизмограф в своята стая, за да може да отчита земетресения по всяко време.

Чарлз Франсис Рихтер е роден на 26 април 1900 г. в Хамилтън, Охайо. Като дете се мести в Калифорния.През 1920 г. получава дипломата си от Университета в Станфорд. Преди да завърши докторантура, получава покана за работа в института "Карнеги" във Вашингтон.

В този етап от живота си ученият е увлечен по сеизмологията. Рихтер започва работа в института "Карнеги" през 1927 г., след като получава покана да изпълнява длъжността на асистент по изследванията. Там работи съвместно с Бено Гутенберг. Експертите от сеизмологичната лаборатория към Технологическия институт в Калифорния се надяват да постигнат по-прецизно записване на данните и затова се нуждаят от система за отчитане на тяхната сила.

Заедно двамата учени развиват измерването, наречено по-късно “Скала на Рихтер”, работа по създаването на която трае пет години. Освен това изобретяват и специален уред - сеизмограф, който показва логаритмична скала на мощността на трусовете. Думата "магнитуд" е използвана от Рихтер поради неговия интерес към астрономията като дете. В тази наука яркостта на звездите се отчита чрез магнитуд. Приносът на Гутенберг също е много голям, но заради неговата непоносимост към интервюта, името му се споменава по-рядко.

След като през 1935 г. е представена официално, скалата бързо става популярна. Всъщност тя е разработена като математическо устройство, което да сравнява размерите на различните земетресения. Магнитудът се определя от логаритмите на амплитудата на вълните.

В прочутата скала той е показан чрез цели числа, които уточняват степените на сила. Всяка следваща цяла единица в отчитането представя отделянето на 31 пъти повече енергия от предишната. Земетресения с магнитуд около 2.0 или по-малко обикновено се считат за микротрусове, те не се чувстват от повечето хора и са отчитани само от сеизмографите в региона. Земетресения със сила между 4 и 5 се случват много често през годината - те са достатъчно силни, за да се видят на всички сеизмографи по земята. Големите земетресения, като това от Аляска през 1964 г., имат магнитуд над 8.0. Трус с такава мощност наблюдаваме веднъж годишно.

Скалата на Рихтер не отчита щети, тъй като те зависят много от гъстотата на строеж и население, както и от епицентъра. Земетресение от 8.0 по Рихтер в населен град ще предизвика грандиозни унищожения и жертви, но ако се случи в океана, няма да бъде усетено от никой.

Рихтер остава в "Карнеги" до 1936 г., когато получава пост в института в Калифорния, където  работи и Бено . Двамата публикуват "Сеизмичност на Земята" през 1941 г. - изследване, което се счита за изключително в своята област. Чарлз става професор в Калифорния през 1952 г. Шест години по-късно публикува "Елементарна сеизмология".

През 1959-1960 г.  Рихтер  е  в  Япония, където се обучава на разменни начала. По това време той се занимава със създаването на сгради, устойчиви на земетресения. Помага и за обезопасяването на Лос Анджелис и след земетресението през 1971г. е отличен за приноса си за предотвратяването на много по-големи щети.

През 1970 г. Рихтер се оттегля от своята професионална дейност. Умира  от сърдечен удар на 30 септември 1985 г. в Пасадена, Калифорния.

показва амплитудата на трептенията при труса.По-мощните уреди могат да засекат силно земетресение навсякъде по света. Времето, мястото и магнитудът на природното явление са определяни от информацията, записана в сеизмологичните центрове.    

В продължение на десетилетия скалата на Рихтер се използва като основна за отчитането на земетресенията. От неотдавна обаче тя е изместена от по-прецизната моментна скала.За много силни катаклизми като тези над 7,  скалата не отчита достатъчно точно количеството отделена енергия при труса. Затова е въведена ново измерване, наречено скала за магнитуд на момента. Тя е въведена през 1977 г. от японеца Хиро Канамори.

Всъщност това е скалата, която се използва, когато се дава информация за сеизмичните движения и така по-често се представя пред широката публика като по-точна. В нейното съставяне се взима предвид зоната и движението на земните пластове и силата на скалите, които се разместват.Така с по-голяма точност се отчита магнитудът. За разлика от скалата на Рихтер, по-новата надвишава 9. За най-силното земетресение, отчитано някога - това от Чили през 1960 г., скалата на Рихтер показва магнитуд от 8.5, а моментната скала - 9.5.

Автор: Албена Иванова