Мъри Гел-Ман е американски физик,  носител на Нобеловата награда за физика през 1969 година  за открития, свързани с класификацията на елементарните частици  и тяхното взаимодействие.

Гел-Ман се ражда в Ню-Йорк на 15 септември 1929 година  в семейство на еврейски емигранти от Австро-Унгария. В детството си е считан за вундеркинд, проявявал е голямо любопитство и любов към природата. След завършване на Колумбийското подготвително и граматическо училище в Ню Йорк, на 15-годишна възраст  Мъри постъпва в Йейл. Оттам получава бакалавърска степен , след което записва докторантура в  Масачузетския технологичен институт, която завършва през 1951 година.

От1952 година Гел-Ман работи в Чикагския университет, като отначало е асистент, а след това  доцент и професор. От 1955 година Гел-Ман е професор в Калифорнийския технологичен институт , а от 1967 -  почетен професор.


Двадесет и три годишен ученият  поставя началото на революция във физиката със статия за новите свойства: "странност" и "чаровност" на елементарните частици.През 50-те Гел-Ман дава обяснение на природата на откритите по това време К-мезони /каони/ и хиперони. За тяхната класификация той въвежда ново квантово число -  странност. Заедно с Абрахам Пайс обясняват и други трудни аспекти в теорията на тези частици.

Друг негов успех е формулата Гел-Ман - Нишима, изведена първоначално върху емпирични факти, а впоследствие обяснена от теория на кварките.
Автор: Албена Иванова