Позитронът е елементарна частица , изграждаща антиматерията. Той   преставлява античастица на електрона  - двете частици са с еднаква маса и спин , но с противоположен  заряд.

Съществуването на позитрона е предсказано теоретически като пряко следствие от уравнението на Дирак , релативистичен вариант на уравнението на Шрьодингер, описващо частици със спин 1/2. Дирак, известен със своята скромност и тих характер, попитан по-късно защо е пропуснал да обяви съществуването на позитрона още през 1928 година, казва: „чиста страхливост“.

В съответствие с теорията на Дирак електронът и позитронът могат да се раждат по двойки, като при този процес се "губи" енергия, равна на енергията на покой на тези частици, 2×0,511 MeV. Експерименталното сравнение на двете частици показва, че имат еднакви свойства и характеристики с изключение на знака на електрическия им заряд.

На 1 август 1932 година  Карл Давид Андерсън  открива експериментално позитрона при наблюдение на космическо излъчване с помощта на камерата на Уилсън, поставена в магнитно поле. Той дава и името на позитрона. Той също така предлага (макар и неуспешно) да се смени името на електрона на негатрон. Следите, оставени от позитрона напомнят тези на електрона, но се отклоняват в обратната посока под действието на магнитното поле, което е свидетелство за противоположен електрически заряд.

Когато нискоенергиен позитрон се сблъска с нискоенергиен електрон, настъпва анихилация, като в резултат се излъчват два гама фотона, разлитащи се в противоположни посоки. Всеки от тях има енергия по 511 keV (което както се вижда при сравнение с данните в началото, е енергията на покой на тези частици).

В медицината се използват в позитронно-емисионната томография , на английски известна като PET (Positron emission tomography), при която се получават тримерни изображения на някои части от тялото и процесите в тях. Тези апарати използват  радиоизотопи  с много малък период на полузаряд , при което се излъчва позитрон. Друго приложение на позитроните е в  ускорителите, където в лабораторни условия се изследват сблъсъци между високоенергетични позитрони и електрони.

За своето откритие Карл Андерсън получава Нобелова награда за физика през 1936 година.

Автор: Албена Иванова