Въглерод-14 е радиоактивен изотоп на въглерод-12. Радиоактивност е способността на веществата без външни въздействия (спонтанно) да изпускат лъчи, които имат много голяма енергия. Тя е толкова силна, че би могла да предизика йонизация на молекулите на въздуха. Радиоактивните вещества притежават много ядра, които са нестабилни и се разпадат непрекъснато. Някои могат да се разпаднат веднага, а други в продължение на много дълго време (години). Има три процеса на спонтанно разпадане на радиоактивни ядра. Делят се на алфа разпадане, бета-разпадане и гама-разпадане. При алфа-разпадането се наблюдава поток от хелиеви ядра. Характерно е за тежки ядра, които имат атомен номер по-голям от 82. При бета-разпадането се наблюдава поток от електрони или поток от позитрони. Позитроните са античастиците на електоните и имат положителен заряд(+). При гама-разпадането се излъчват фотони със значителна енергия.
Радиоактивността може да бъде както естествена, така и изкуствена. Ядрата, които са източници на естествена радиоактивност, се срещат в природата. Ядрата, които не се срещат в природата и излъчват също радиация, притежават изкуствена радиоактивност, тъй като се създават в лаборатории, не са ествествени.
Изотопът въглерод-14 разпада половината си ядра за около 5700 години. Това време се нарича период на полуразпадане. Въглерод-14 го има и в нашата атмосфера, по-точно се намира в горните й слоеве, тъй като там се образува от космическите лъчи, които обливат Земята. Това значи, че се намира във въглеродния диоксид и около нас. Установено е, че се пада по една молекула от радиоактивния изотоп на всеки 8.10 на десета степен молекули обикновен въглероден диоксид.
Колкото и странно да изглежда съотношението на нормалния въглерод-12 и изотопът му въглерод-14 във всички живи организми по Земята е едно и също с това, което се намира и в атмосферата. Това е така, защото всички организми, включително и ние хората, непрекъснато обменяме въглероден диоскид с околната среда.
Как се осъществява това датиране с въглерод-14? С помощта на радиоактивния изотоп учените, криминалистите, археолозите, са способни да определят кога един организъм е умрял. Могат да разберат преди колко дни, седмици, години, хилядолетия е бил жив и чрез това да изучат повече нашата планета , а и при престъпления, да установят по-бързо извършителите. Но как въсщност става това? Когато един организъм умре, той спира да обменя въглеродния диоксид с атмосферата. Радиоактивният изотоп въглерод-14 започва да се разпада с течение на времето. След като бъде открит съответния труп на организма, учените по-броя на останалите неразпаднали се ядра, биха могли да определят времето, периодът, когато организмът е живял. По този начин примерно, когато археолозите открият праисторическо животно, биха могли да разберат кога точно е живятло, кой век, ера и т.н.