В различните среди (твърди тела, течности и т.н.) могат да възникнат и да се разпространяват неограничен брой вълни, пораждани от различни центрове. А вълните на светлинното поле освен в оптичните среди, могат да се разпространяват и във вакуум.
 
При движението си, вълните неизбежно се догонват, пресичат се и там, където се случи това, се наблюдава наслагване на амплитудите. Така във всяка точка на съответната среда ще са налице трептения, по същество сумарни, от всички стигащи до нея трептения. Когато наслагващите се вълни се колебаят с еднаква честота и се разпространяват с една и съща разлика във фазите, възниква явлението интерференция. За вълните на светлинното поле тя се изразява в усилване или отслабване на светлината в отделните участъци по пътя на разпространението и в зависимост от съвпадането или несъвпадането на фазите на разпространяващите се вълни. Явлението може лесно да се наблюдава, като се насочи успореден сноп монохроматична светлина към диафрагма от два тесни процепа, разположени близо един до друг. Процепите стават източници на два кохерентни, приблизително цилиндрични вълнови фронта, които интерферирет, разпространявайки се. С помощтта на екран, разположен на пътя им, може да се наблюдава или заснеме картината от еднакво отдалечени светли (максимумите) и тъмни (минимумите) ивици.
 
Като частен случай на интерференция се явяват така наречените стоящи вълни. Те са резултат от взаимното „деформиране” – интерферирането на два насрещни кохерентни светлинни лъча, най-често вторият е атражение на първия. Резултатът е възникването на характерна интерференчна картина, разположена в дълбочина по цялото протежетие на взаимодействащите светлинни вълни.
Автор: Александър Ненов