Галилео Галилей и телескопа

Преди 400 години Галилео Галилей прави първия си телескоп и трескаво започва да изучава Космоса. Проучванията му завършват с еретичното  откритие, че не всичко се върти около нас. Обявен за "бащата" на много неща, включително астрон

Преди 400 години Галилео Галилей прави първия си телескоп и трескаво започва да изучава Космоса. Проучванията му завършват с еретичното  откритие, че не всичко се върти около нас.

Обявен за "бащата" на много неща, включително астрономията, науката и съвременната физика, Галилео не е създателят на телескопа, макар често да му се приписва и тази заслуга, а по-скоро негов приемен родител. Италианецът обаче е този, който през 1609 г. го използва, така че променя напълно начина, по който гледаме на Вселената и на мястото ни в нея.

Неколцина преди Галилео могат да настояват с пълно право, че са изобретили телескопа. През 1608 г. например холандските власти разглеждат и след това отхвърлят патента на местния производител на лещи и очила Ханс Липерхей за "устройство, с   което всички далечни неща могат да бъдат видени, все едно са съвсем наблизо". Други вече правят и продават подобни инструменти - все пак суровините са налице от над 100 г. Очила за корекция на зрението се използват от края на XIV век. В началото се появяват такива за четене с грубо поставени изпъкнали лещи. След това  в употреба навлизат вдлъбнати  лещи за коригиране на късогледството. Името на занаятчията, който първи  събира двата вида лещи надзърта през тази комбинация, като всъщност "изобретява"  телескопа, е загубено в историята. Който и да е създателят му, телескопът е "първото продължение на човешките сетива , което спомага властта в налблюдението на природата да се премести от човека към инструментите".  С две думи той е прототипът на съвременните  научни прибори.

Най-ранната известна рисунка на телескоп - на италианския учен Джовани Батиста дела Порта датира от август 1609. Галилео за първи път чува за инструмента през май същата година. Грубите модели, организирани от простите тогава лещи за очила, имат едва  трикратно увеличение и са просто нещо ново и непознато. След като сам се научава да излъсква и полира подобрените и по-силни лещи, Галилео в края на август 1609 създава  инструмент с 9-кратно увеличение. В началото погледът му

е насочен  не към  небесата, а към войната. Галилео пише до Сената на Венеция, че телескопът е от безценна полза за всички задачи и маневри - морски или сухопътни. В морето той позволява да се открият от много по-голямо разстояние корпусите и платната на вражеските кораби , така че два часа по-рано да бъдат забелязани.

До ноември,обаче, Галилео прави телескопа с 20-кратно увеличение и го насочва към небето - първо към  Луната, а след това към  Юпитер. Така той открива, че Юпитер има 4 луни, невидими за невъоръжено око . Оттогава, около Юпитер са открити 63 спътника. Записките си  Галилей публикува в книга, където кръщава спътниците  на името на четиримата братя на фамилията Медичи, които  са негови покровители. Немският астроном  Симон Мариус обаче предлага спътниците да бъдат кръстени Йо,  Европа,  Калисто и Ганимед - на името на четирите любовници на бога на небето и гръмотевиците в гръцката митология Зевс, чийто римски еквивалент е бог Юпитер. Мариус твърди, че пръв е  открил естествените луни около Юпитер, но е закъснял с публикацията.

Откритието на Галилей, че Земята и другите планети се въртят около Слънцето, разтърсват католическата църква.  То потвърждава теорията на Николай Коперник. Ватиканът обявява  теорията за ерес и през 1633 изправя Галилей пред Инквизидцията.

През 1992 г. папа Йоан Павел II реабилитира Галилео Галилей ,  а през 2000 г. официално се извинява за отношението на църквата към астронома. Автор: Албена Иванова