Българският офицер Константин Жостов е началник-щаб на Трета армия през Балканската война и началник на Щаба на войската през Първата световна война.
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 година в неврокопското село
Гайтаниново. През 1885 година той е ученик в Лом и се включва като доброволец в ученическия легион в Сръбско-българката война и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия, Жостов постъпва в артилерийския отдел на Военното училище в София, което завършва през 1887 година и на 9 май е произведен в чин подпоручик. Първоначално Жостов служи в артилерията. На 18 май 1890 година той е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 година - в капитан.
През 1889 година Жостов заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство.
През 1902 година Жостов е повишен в майор. През есента на 1905 година той става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906 година е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно е военен аташе и в Санкт Петербург, и в Париж. След завръщането си от Париж Жостов е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912 година, вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.
През юни 1912 година, като пратеник на правителството, участва в заседанието на Северния революционен окръг в родното му село, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
По време на Балканската война Жостов е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща Лондон по подписването на Лондонския договор през 1913 година.
В Междусъюзническата война взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7-ма рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война Жостов е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?’
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешният Скопски квартал Гьорче Петров, е наречен Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.
Автор: Тони
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 година в неврокопското село
Гайтаниново. През 1885 година той е ученик в Лом и се включва като доброволец в ученическия легион в Сръбско-българката война и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия, Жостов постъпва в артилерийския отдел на Военното училище в София, което завършва през 1887 година и на 9 май е произведен в чин подпоручик. Първоначално Жостов служи в артилерията. На 18 май 1890 година той е повишен в чин поручик, а на 2 август 1894 година - в капитан.
През 1889 година Жостов заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. Назначен е за командир на батарея в 3-ти артилерийски полк, а по-късно завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство.
През 1902 година Жостов е повишен в майор. През есента на 1905 година той става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. През 1906 година е произведен в чин подполковник и става началник-щаб на Осма пехотна тунджанска дивизия. По-късно е военен аташе и в Санкт Петербург, и в Париж. След завръщането си от Париж Жостов е в свитата на цар Фердинанд, а от 1910 година е командир на Трети артилерийски полк. През март 1912 година, вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.
През юни 1912 година, като пратеник на правителството, участва в заседанието на Северния революционен окръг в родното му село, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.
По време на Балканската война Жостов е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща Лондон по подписването на Лондонския договор през 1913 година.
В Междусъюзническата война взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7-ма рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война Жостов е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?’
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешният Скопски квартал Гьорче Петров, е наречен Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.