На 28 ноември 1912 година , след подписването на Декларацията от Вльора, е обявена независимостта на Албания от Османската империя.
Декларацията е предшествана от албански въстания в продължение на три години, предизвикани от опитите на младотурското правителство за централизация на османската държава. Целта на въстаниците е да постигнат административно обединение на земите, населени с албанци и постигане на политическа и културна автономия в рамките на империята.
През лятото на 1912 г. въстаническите успехи принуждават османското правителство да направи отстъпки. Според постигнатите договорености се обособява албанска общност, която обхваща вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т. е. не само днешни Албанич и Косово, но и Западна Македония и Епир.
Споразумението между османските власти и албанските въстаници обезпокоява балканските християнски държави, които се стремят да завземат Македония и да си поделят албанските земи. В края на септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя. Черногорските войски нахлуват в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. Няколко дни по-късно конфликтът прераства в Първата балканска война с включването на България, Сърбия и Гърция на страната на черногорците. До края на ноември сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и достигат Дуръс, а гърците обсаждат Янина.
В тази обстановка в Дуръс, Тирана, Елбасан и в други части на Албания се провеждат събрания, на които е прокламирана албанската независимост. На 28 ноември във Вльора се събират 83-ма делегати от цялата страна. Те избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, а той провъзгласява албанската независимост и се обръща за помощ към големите европейски държави срещу аспирациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.
На Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. представителите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Великобритания и Италия се обявяват за автономна Албания.Тази декларация е потвърдена с Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война на 30 май 1913 г.
Под натиска на Австро-Унгария и Италия, Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от Вльора. На 29 юли същата година Великите сили приемат Органически устав на Албания. С него се създава формално независима държава с неутрален статут в международните отношения, начело с княз от германски произход /Вилхелм Вид/ и чуждестранна комисия за административен и финансов контрол.
Заради териториални спорове с Гърция границите на новата държава не са окончателно утвърдени до началото на Първата световна война. Косово и Метохия, които са окупирани от сръбските войски през есента на 1912 г., са оставени в пределите на Сърбия, а впоследствие и на Югославия.
Автор: Тони
Декларацията е предшествана от албански въстания в продължение на три години, предизвикани от опитите на младотурското правителство за централизация на османската държава. Целта на въстаниците е да постигнат административно обединение на земите, населени с албанци и постигане на политическа и културна автономия в рамките на империята.
През лятото на 1912 г. въстаническите успехи принуждават османското правителство да направи отстъпки. Според постигнатите договорености се обособява албанска общност, която обхваща вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т. е. не само днешни Албанич и Косово, но и Западна Македония и Епир.
Споразумението между османските власти и албанските въстаници обезпокоява балканските християнски държави, които се стремят да завземат Македония и да си поделят албанските земи. В края на септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя. Черногорските войски нахлуват в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. Няколко дни по-късно конфликтът прераства в Първата балканска война с включването на България, Сърбия и Гърция на страната на черногорците. До края на ноември сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и достигат Дуръс, а гърците обсаждат Янина.
В тази обстановка в Дуръс, Тирана, Елбасан и в други части на Албания се провеждат събрания, на които е прокламирана албанската независимост. На 28 ноември във Вльора се събират 83-ма делегати от цялата страна. Те избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, а той провъзгласява албанската независимост и се обръща за помощ към големите европейски държави срещу аспирациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.
На Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. представителите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Великобритания и Италия се обявяват за автономна Албания.Тази декларация е потвърдена с Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война на 30 май 1913 г.
Под натиска на Австро-Унгария и Италия, Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от Вльора. На 29 юли същата година Великите сили приемат Органически устав на Албания. С него се създава формално независима държава с неутрален статут в международните отношения, начело с княз от германски произход /Вилхелм Вид/ и чуждестранна комисия за административен и финансов контрол.
Заради териториални спорове с Гърция границите на новата държава не са окончателно утвърдени до началото на Първата световна война. Косово и Метохия, които са окупирани от сръбските войски през есента на 1912 г., са оставени в пределите на Сърбия, а впоследствие и на Югославия.