Цар Симеон Велики

Раждането на  княз Симеон с голяма точност се определя около 864 г. В едно от писмата си цариградският патриарх  го нарича ‘дете на мира’, т.е. роден по време на покръстването  на българите.   Още като малък кня

2011-11-27 18:16:37
Цар Симеон Велики
Раждането на  княз Симеон с голяма точност се определя около 864 г. В едно от писмата си цариградският патриарх  го нарича ‘дете на мира’, т.е. роден по време на покръстването  на българите.  

Още като малък княз Симеон   е  възпитаван в догмите  на християнската религия и е научава гръцки език, който по това време  е официален държавен и църковен език в
България.  Когато е 13-14-годишен князът  е изпратен, заедно с други българчета, на обучение  в прочутата за времето си Магнаурска школа в Цариград.  По това време тя  е  най-реномираното учебно заведение в християнския Изток.  Там се обучават младежи от висшата византийска аристокрация, включително и децата на императорското семейство.

Там младият Симеон изучава и усвоява до съвършенство  гръцкия език и граматика и  класическата гръцка тогавашна християнска литература.  Така князът опознава отблизо устройството на църквата и държавата, запознава се с висши църковни и държавни  дейци и изучава тънкостите и лукавствата  на визанатийската дипломация, научава силните и слаби страни на южната ни съседка.

Княз Симеон се завръща в България през 886 година, когато тук пристигат  тримата прогонени от Великоморавия  ученици на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий.
Именно това е времето, когато се създават двете книжовни школи - в Плиска /преместена по-късно в Преслав/ - начело с Наум,  и в Охрид, начело с Климент /Ангеларий вече бил починал/.

Школите трябвало да подготвят книжовници за нуждите на държавата, за славянските книги, за подмяна на византийското духовенство в българско.

През 889 година, бащата на Симеон, княз Борис I, отстъпва престола си на първородния си син Владимир /Расате/, замонашва се и  започва да наблюдава отблизо  дейността на  столичните книжовници.  В дейността на  столичната школа се включва активно и младият Симеон. По това време  той е най-просветеният българин.  Предполага се, че той е готвен за глава на българската църква и, че той,  всъщност,  е Черноризец Храбър.

Княз Владимир, обаче,  не се оказва  на висотата на провежданата държавна политика - той се опитва да възстанови езичеството и започва да преследва християните.   Така се налага срещу него  да застане собственият му баща.

През 893 година в Преслав е свикан Народен събор, който взима четири важни, съдбоносни за България решения:

- Да бъде махнат от престола княз Владимир, като на негово място бъде поставен Симеон. А към князът  е отправено предупреждение, че ще му се случи същото като на брат му
/ослепяване и тъмница/, ако в нещо отстъпи  от истинското християнство.

- Да бъде преместена столицата от езическата Плиска в християнския Преслав.

- Византийското духовенство да се замени с българско. Двете школи вече били подготвили много духовници и книжовници. Само в Охридската школа Климент  бил обучил за седем години 3500 ученици.

- Славянският български език да замести гръцкия и да стане официален държавен, църковен и книжовен.  Това важно решение е взето, след като княз Симеон защитава  българския език, като прочита на събора бележитото си съчинение ‘За буквите’.

Естествено, поставянето на Симеон на престола, означава, той да се откаже от монашеството. Царуването му довежда до бурен възход на  държавата  и в политическо, и в културно отношение.  Неговото управление е известно като Златен век в нашата история, а България става една от най-големите държави с Европа, с териториални граници, които никой владетел преди и след него не може да постигне. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия