Съдбата на дъщерите на цар Самуил - Теодора Косара и Мирослава

През 998 година българските цар Самуил предприема голям поход срещу сърбите, за да предотврати евентуалния им съюз с Византия. Той навлиза в трите най-южни сръбски области Дукля, Требине и Захълмие, владени от княз Йоан Владимир, който заедно с ц

2011-11-22 15:47:13
Съдбата на дъщерите на цар Самуил - Теодора Косара и Мирослава
През 998 година българските цар Самуил предприема голям поход срещу сърбите, за да предотврати евентуалния им съюз с Византия. Той навлиза в трите най-южни сръбски области Дукля, Требине и Захълмие, владени от княз Йоан Владимир, който заедно с целия си народ  се оттегля в планината. Самуил оставя част от войските си в подножието на планината, а с един боен отряд нахлува  във вътрешността на страната  и обсажда крепостта Улцин. Оценявайки безнадеждността на положението, Йоан Владимир се предава доброволно, за да спаси народа си  от сеч.

Сръбският княз е затворен в подземието на Самуиловия     дворец в Преспа. Един ден, обаче, по време на Страстната седмица, в подземието на тъмницата слязла голямата дъщеря на  българския цар - Теодора Косара. Тя била известна с милосърдието си и често навестявала  пленниците и затворниците, за да се погрижи за тях и да измие нозете им, подражавайки на Христовото смирение.

Този обичай бил дошъл от Византия, където всяка година,  навръх Великден, императорът измивал краката на седем от най-бедните просяци.

Когато в тъмницата  княгинята неочаквано срещнала  младия мъж с благородна осанка,
сърцето й трепнало. След като поговорила с него, Косара се влюбила с младия княз. Княгинята изпитала жал за похабената младост на мъжа и направо от затвора тя отишла при баща си  и  коленичила пред него с молба  да я венчае за Йоан Владимир. Тя дори заплашила баща си, че по-скоро ще умре, отколкото да приеме друг жених.

Според средновековните летописци, Самуил склонил, защото Косара била неговата любимка и той нищо не можел да й откаже.  Всъщност, царят преценил, че с това ще има възможност да се укрепи в новозавзетите земи. Той заповядал да изведат пленника от тъмницата, и след като го нахранили  и облекли в княжески дрехи, той  дал благословията си на двамата млади.  

А после Самуил върнал  Йоан Владимир като  управител на Зета, Требине и Захълмие - днешната Черна гора.

На 6 октомври 1014 година Самуил получава сърдечен удар при вида на ослепените си войници и на българския престол  се възкачва синът му Гаврил Радомир.  През следващото лято той е подло убит по време на лов от  братовчед си Иван Владислав.

Като се качва на престола, Иван Владислав започва да разчиства всички около себе си  - убива жената на  Гаврил Радомир и ослепява най-големия му син.  Той обаче се страхува
от законните права на Самуиловия зет Йоан Владимир и решава да отстрани и него. Поканил го на среща уж да обсъдят  някои  въпроси от взаимен интерес.

Теодора Косара, обаче, добре познавала  братовчед си и неговия коварен нрав  и решила първо да отиде сама, за да  проучи положението.  

Иван Владислав посрещнал братовчедка си  с почести и я задържал уж от гостоприемство.  Той отново поканил мъжа й, като му изпратил златен кръст  в знак на добрите си намерения.
Сръбският княз отвърнал на пратениците, че не златен, а скромен дървен кръст, на който е пострадал Христос, би го накарал да повярва в добрите намерения на  българския цар.
Иван Владислав веднага изпратил делегация, начело с  българския патриарх Давид, който носел дървен кръст и царско писмо с клетви за  пълна безопасност на госта.

Йоан Владимир целува кръста, слага го на гърдите си и потегля. В Преспа той влиза на 22 май 1016 година и първо отива в църквата да се помоли.  Но Иван Владислав бил нетърпелив и  веднага  наредил да обкръжат храма и на излизане сръбският княз бил посечен.

Според преданията,  тогава станало чудо - мъртвецът се надигнал, взел в ръце отсечената си глава, влязъл в храма, легнал пред олтара и там издъхнал.  Естествено, че това е измислица. Но все пак нещо трябва да се е случило, което е накарало Иван Владислав да позволи на братовчедка си да отнесе и погребе с почести тялото на съпруга си.  Двореца Косара превръща  в манастир, а самата тя става монахиня.  А когато  умира, Косара е погребана  до краката на любимия й.

През 1072 година техният внук Константин Бодин е провъзгласен за български цар при второто голямо въстание срещу византийците.

Много по-различна е съдбата на Самуиловата дъщеря Мирослава.  На нея  мира не й давала славата на сестра й и затова тя също решила да се омъжи за затворник.  Князе, обаче, там нямало вече, а най-знатният бил хубавият арменец Ашот, син на солунския управител Григорий  Таронит.   

Из целия дворец се шушукало за увлечението на Мирослава, а тя самата заплашила баща си със самоубийство, ако не я омъжи за арменеца.  Свикнал на капризите на дъщерите си, Самуил не могъл да откаже и на по-малката.  На новия царски зет е поверено управлението на важната  адриатическа крепост Драч.

До 1004 година Мирослава и съпругът й са лоялни към Самуил.  Но когато византийците завладяват Североизточна България и побеждават  царя  в битката при Скопие, арменецът  влиза в тайни връзки с местните ромеи, които му обещават злато и почести, ако предаде града.

Според летописците, Ашот лесно успява  да склони жена си да предаде баща, род и родина, заради сладък живот.  Двамата тайно се качват на един от  ромейските кораби, който патрулира по крайбрежието  и се озовават в Цариград, където предават на Василий II плана
на крепостта. Скоро над кулите на Драч се развява императорския флаг.

Василевсът, който скоро ще бъде наречен Българоубиец, се отблагодарява щедро. Ашот е удостоен с титлата ‘магистър’, а дъщерята на българския цар  става придворна дама.  Историята, обаче, ги наказва с  презрението си... Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация
Киркор
преди 9 години

Долни ксенофобски инсинуации са това анонимни авторе, защото въпросният арменец носи писмо от Хрисилий до императора, в което Хрисилий обещава да предаде Драч, ако получи титлата патриций за себе си и синовете си. Не друг, а съпругата на Ашот Таронит го убеждава и уговаря даизбягат. Тя е внучка на споменатия Йоан Хрисилий и дъщеря на царица Агата. Това са истинските исторически факти. За какво предателство на арменеца, може изобщо да се говори, ако си припомним, че българите са убили баща му, а него са го пленили и въпросната дама му се е пуснала? Всъщност и цар Самуил е арменец, но повече няма да ти отварям очите!!! Живей с тези измишльотини за собствената си история, която очевадно не познаваш!!!


ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия