Видният български революционер Ради Иванов е роден на 21 ноември 1848 година в Русе. Освен че участва в борбата на българския народ до Освобождението, той е участник и в Сръбско-турската и Руско-турската Освободителна война.
Ради Иванов, заедно с Никола Обретенв и Ангел Кънчев създава през 1871 г. Русенския революционен комитет, който ползва за седалище основаното през 1866 г. от Драган Цанков читалище „Зора". Девет месеца Ради Иванов е секретар на комитета. През това време утвърждава Устава на организацията, въвежда нелегалните имена и разширява връзките и зад Дунава.
Ради Иванов е човек изключително похватен в революционната тактика. През младостта увлеченията му са театърът, езиците, певческото изкуство и просветната дейност. Майстор е на комитетската тайна, умее да скрива себе си и другарите си, предпазлив и рискуващ където трябва, намира широк простор за дейност и съзаклятническото дело. Той е особено ценен от Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев.
През 1874 г. Иванов постъпва в източните железници на барон Хирш. Той е началник на гара в Харманли, във Фере и Софлу. Тук той укрива апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и др.
През май 1876 г. На Ради Иванов е издадена задочно смъртна присъда. Предупреден от брат си, той успява да избяга с обикновена дрезина в Одрин, а оттам в Цариград. Спечелил съчувствието на един френски капитан, не след дълго се озовава в Марсилия. Ради Иванов е Русенски масон.
След сключването на примирието на 19 февруари 1878 г. отива във Фере, където още като началник на станцията, се запознава със сестрата на банмайстера Берта Брукар от кантон Аргау в немска Швейцария. През 1878 г. се венчават в Цариград, след което се установяват да живеят в Русе в къщата на известната баба Тонка Обретенова.
След Освобождението работи в системата на пощите и телеграфите, като от 1884 г. е назначен за Главен директор на пощите и телеграфите в България.
Отличен организатор и администратор, Ради Иванов е първият, които е поставил основните положения в управлението на пощите и телеграфите в България. Първото ръководство за боравене с морзовия апарат на български език е превод от френски и е съставено от него. Идеята за пощенската спестовна каса, узаконена впоследствие, е също негова. Владее отлично френски, а също немски, английски, турски и отчасти гръцки и руски език.
През 1885 г., като Главен директор на пощите и телеграфите, взема участие като делегат от България на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон. Речите му там, произнесени на френски език, са оставили дълбоко впечатление и много от предложенията му са били възприети. През лятото на същата година участва в Международната телеграфска конференция в Берлин.
През 1893 г. Ради Иванов напуска държавната служба, като бива избран от общото събрание на акционерите за директор на новооснованото "Българско търговско параходно дружество" във Варна. Като такъв през 1894 г. той е командирован в Лондон, където е наблюдавал строителството на първите български параходи "Борис" и "България".
В края на 1898 г. Ради Иванов напуска параходното дружество и се връща в София.
По времето, когато е бил директор на параходното дружество във Варна, връзките му с тогавашния княз Фердинанд I и семейството му са особено силни. През това време Ради Иванов често е придружавал княза при посещенията му в Цариград.
За активната му дейност като революционер, а по-късно и като висш държавен служител, многократно е награждаван с различни български и чужди ордени и медали.
Ради Иванов умира на 20 май 1899 в София.
Автор: Тони
Ради Иванов, заедно с Никола Обретенв и Ангел Кънчев създава през 1871 г. Русенския революционен комитет, който ползва за седалище основаното през 1866 г. от Драган Цанков читалище „Зора". Девет месеца Ради Иванов е секретар на комитета. През това време утвърждава Устава на организацията, въвежда нелегалните имена и разширява връзките и зад Дунава.
Ради Иванов е човек изключително похватен в революционната тактика. През младостта увлеченията му са театърът, езиците, певческото изкуство и просветната дейност. Майстор е на комитетската тайна, умее да скрива себе си и другарите си, предпазлив и рискуващ където трябва, намира широк простор за дейност и съзаклятническото дело. Той е особено ценен от Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев.
През 1874 г. Иванов постъпва в източните железници на барон Хирш. Той е началник на гара в Харманли, във Фере и Софлу. Тук той укрива апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и др.
През май 1876 г. На Ради Иванов е издадена задочно смъртна присъда. Предупреден от брат си, той успява да избяга с обикновена дрезина в Одрин, а оттам в Цариград. Спечелил съчувствието на един френски капитан, не след дълго се озовава в Марсилия. Ради Иванов е Русенски масон.
След сключването на примирието на 19 февруари 1878 г. отива във Фере, където още като началник на станцията, се запознава със сестрата на банмайстера Берта Брукар от кантон Аргау в немска Швейцария. През 1878 г. се венчават в Цариград, след което се установяват да живеят в Русе в къщата на известната баба Тонка Обретенова.
След Освобождението работи в системата на пощите и телеграфите, като от 1884 г. е назначен за Главен директор на пощите и телеграфите в България.
Отличен организатор и администратор, Ради Иванов е първият, които е поставил основните положения в управлението на пощите и телеграфите в България. Първото ръководство за боравене с морзовия апарат на български език е превод от френски и е съставено от него. Идеята за пощенската спестовна каса, узаконена впоследствие, е също негова. Владее отлично френски, а също немски, английски, турски и отчасти гръцки и руски език.
През 1885 г., като Главен директор на пощите и телеграфите, взема участие като делегат от България на Международния конгрес на пощите и телеграфите в Лисабон. Речите му там, произнесени на френски език, са оставили дълбоко впечатление и много от предложенията му са били възприети. През лятото на същата година участва в Международната телеграфска конференция в Берлин.
През 1893 г. Ради Иванов напуска държавната служба, като бива избран от общото събрание на акционерите за директор на новооснованото "Българско търговско параходно дружество" във Варна. Като такъв през 1894 г. той е командирован в Лондон, където е наблюдавал строителството на първите български параходи "Борис" и "България".
В края на 1898 г. Ради Иванов напуска параходното дружество и се връща в София.
По времето, когато е бил директор на параходното дружество във Варна, връзките му с тогавашния княз Фердинанд I и семейството му са особено силни. През това време Ради Иванов често е придружавал княза при посещенията му в Цариград.
За активната му дейност като революционер, а по-късно и като висш държавен служител, многократно е награждаван с различни български и чужди ордени и медали.
Ради Иванов умира на 20 май 1899 в София.