Много пъти сме писали за ‘българската следа’. И с пълно право днес можем да перифразираме фразата ‘търсете жената’ в ‘търсете българина’.
Знаем, че българин е изобретил чудото на двадесети век, компютъра. Според една версия, Америка е открита също от българин - Алонсо де Охеда, с българско име - Драган Охридски /или Драган от Охрид/. Френски изследователи пък наскоро намериха между предците на Наполеон Бонапарт един Булгарино - вероятно от български произход, а един от известните слависти Анри Мазон е написал цяла книга, в която доказва, че в жилите на Бонапарт тече и българска кръв...
Смята се, че известният османски архитект Мимар Синан, също има български произход. Освен джамиите и дворците, които е построил в Турция, негово дело са и джамията в София - Баня Башъ, както и Черната джамия /днес църквата ‘Св. Седмочисленици’/.
Нашенци имат решаващ принос и в най-трагичното събитие за средновековния Изток - завладяването на Цариград от османците през 15-ти век. Летописците са единодушни, че султанският флот, изиграл толкова важна роля при обсадата и завземането на града, се е командвал от Балтаоглу Сюлеймана бей, по произход българин. Той бил син на един от архонтите на България и след като попаднал в робство, ‘отрекъл се от бащиното благочестие и станал наследствен роб на Мохамед’. Повечето хронисти го определят като жертва на ‘кръвния данък’.
Сюлейман бей се издига високо в йерархията на еничарския корпус и през 1451 година Mехмед II го прави командващ на своя флот.
Според Иречек, българското име на Сюлейман бей е било Марин и той бил родом някъде от софийските села. Всъщност, след него още двама ислямизирани българи стават турски адмирали.
Султан Мехмед II атакува перлата на Изтока през април 1453 година. Турският флот, командван от Балтаоглу, разполага с 350 малки и средни съда, хвърлил котва в залива Долма Бахче на Босфора. Само за една нощ , на 22 април 1453 година, 70 от тях са прехвърлени по суша през височините на Галата в гърба на византийската флота и съюзниците й, венецианци и генуезци, в Златния рог. Това преместване на огромните съдове, теглени с въжета от хиляди биволи и хора цели 5 километра през горист хълм, се смята за истински военен подвиг. Твърди се, че планът му също е направен от българин.
Обкръжен от 200-хилядната армия, атакуван и по море, Цариград все пак отчаяно се брани.
Три свирепи османски атаки - на 18 април, 6 и 12 май , завършват неуспешно. Разрушенията на крепостната стена бързо се възстановяват, жертвите от турска страна растат. Само един пробив - един смелчага да прехвърли стената - и обратът ще настъпи. Но тоя смелчага не се намира.
Мехмед е бесен от неуспеха и на 28 май обикаля с кон войските си и държи пламенни речи, като обещава да подари най-добрата провинция на този, който пръв възкачи крепостната стена.
На следващия ден започва последният отчаян пристъп. Облаци стрели се сипят от високите стени, един по един се търкулват нашествениците надолу по стената... И тогава, в най-съдбовния момент, един едър османски войник се показва на стената и запазвайки се с щита си, подава ръка и вдига другия след него, после трети, четвърти...
Турският стан крещи във възторг. Отчаян, император Константин XI Палеолог, по майка българин, скъсва пурпурната си мантия, за да не бъде разпознат, но веднага пада убит. Османските орди нахлуват в Цариград.
Този пръв войник, свързал за вечни времена съдбата на Европа и Азия, според френския историк Ламартин , е наш сънародник от еничарската орда, родом от Дебър. Той веднага е провъзгласен за паша, но пада убит по-късно в Албания...
Автор: Тони
Знаем, че българин е изобретил чудото на двадесети век, компютъра. Според една версия, Америка е открита също от българин - Алонсо де Охеда, с българско име - Драган Охридски /или Драган от Охрид/. Френски изследователи пък наскоро намериха между предците на Наполеон Бонапарт един Булгарино - вероятно от български произход, а един от известните слависти Анри Мазон е написал цяла книга, в която доказва, че в жилите на Бонапарт тече и българска кръв...
Смята се, че известният османски архитект Мимар Синан, също има български произход. Освен джамиите и дворците, които е построил в Турция, негово дело са и джамията в София - Баня Башъ, както и Черната джамия /днес църквата ‘Св. Седмочисленици’/.
Нашенци имат решаващ принос и в най-трагичното събитие за средновековния Изток - завладяването на Цариград от османците през 15-ти век. Летописците са единодушни, че султанският флот, изиграл толкова важна роля при обсадата и завземането на града, се е командвал от Балтаоглу Сюлеймана бей, по произход българин. Той бил син на един от архонтите на България и след като попаднал в робство, ‘отрекъл се от бащиното благочестие и станал наследствен роб на Мохамед’. Повечето хронисти го определят като жертва на ‘кръвния данък’.
Сюлейман бей се издига високо в йерархията на еничарския корпус и през 1451 година Mехмед II го прави командващ на своя флот.
Според Иречек, българското име на Сюлейман бей е било Марин и той бил родом някъде от софийските села. Всъщност, след него още двама ислямизирани българи стават турски адмирали.
Султан Мехмед II атакува перлата на Изтока през април 1453 година. Турският флот, командван от Балтаоглу, разполага с 350 малки и средни съда, хвърлил котва в залива Долма Бахче на Босфора. Само за една нощ , на 22 април 1453 година, 70 от тях са прехвърлени по суша през височините на Галата в гърба на византийската флота и съюзниците й, венецианци и генуезци, в Златния рог. Това преместване на огромните съдове, теглени с въжета от хиляди биволи и хора цели 5 километра през горист хълм, се смята за истински военен подвиг. Твърди се, че планът му също е направен от българин.
Обкръжен от 200-хилядната армия, атакуван и по море, Цариград все пак отчаяно се брани.
Три свирепи османски атаки - на 18 април, 6 и 12 май , завършват неуспешно. Разрушенията на крепостната стена бързо се възстановяват, жертвите от турска страна растат. Само един пробив - един смелчага да прехвърли стената - и обратът ще настъпи. Но тоя смелчага не се намира.
Мехмед е бесен от неуспеха и на 28 май обикаля с кон войските си и държи пламенни речи, като обещава да подари най-добрата провинция на този, който пръв възкачи крепостната стена.
На следващия ден започва последният отчаян пристъп. Облаци стрели се сипят от високите стени, един по един се търкулват нашествениците надолу по стената... И тогава, в най-съдбовния момент, един едър османски войник се показва на стената и запазвайки се с щита си, подава ръка и вдига другия след него, после трети, четвърти...
Турският стан крещи във възторг. Отчаян, император Константин XI Палеолог, по майка българин, скъсва пурпурната си мантия, за да не бъде разпознат, но веднага пада убит. Османските орди нахлуват в Цариград.
Този пръв войник, свързал за вечни времена съдбата на Европа и Азия, според френския историк Ламартин , е наш сънародник от еничарската орда, родом от Дебър. Той веднага е провъзгласен за паша, но пада убит по-късно в Албания...