През първите два века от съществуването на Дунавска България, до нас не са достигнали никакви сведения за брачния живот на българските владетели. Първото споменаване на владетелка е от 867 г. и това е Мария, съпругата на княз Борис I Кръстителя. Езическите ни канове били многоженци, а някои имали и наложници. При обсадата на Цариград през 813 година, Крум бил бурно приветстван от своите държанки.
Българските владетели се сродявали най-вече със своите съседи. Цар Петър I, синът на Симеон, бил женен за византийска принцеса, чест, която дълго време е била отказвана на германските императори. Наличието на имена като Васил, Владислав, Золтан /Златан/ сред князете от първата унгарска династия пък говори, че техните майки са били българки.
Повече сведения има за съпругите на цар Самуиловите приемници, както и за периода на Втората българска държава. Така през 14-ти век, две български принцеси са били кралици на Босна, но името на едната от тях не се знае. Другата, Доротея, била най-голямата дъщеря на видинския цар Иван Срацимир.
Сред търновските ни царици имало 5 българки, 8 гъркини, 3 сръбкини, 1 унгарка, 2 влахкини, 2 рускини, 1 куманка, 1 французойка и една еврейка. От своя страна, за българки били женени сръбските крале Стефан Владислав, Стефан Урош II, Стефан Урош III и Стефан Душан, който на всичкото отгоре бил и българин по майка.
Царските сватби зависели от интересите на династията и държавата. Преговорите за тях се точели с години. Заедно с брачните пазарлъци, се уточнявали политическите отношения между сватовете, сключвали се мирни договори или военни съюзи, разменяли се територии. Именно по този начин, заедно с дъщерята на унгарския крал, Иван Асен II получил като зестра Белградската и Браничевската област.
След венчавката на една от дъщерите на цар Калоян с латинския император Анри, чеизът, тоалетите и другите предмети на младоженката били откарани в Цариград с керван от 60 товарни животни. Всички волове били покрити с червено кадифе, достатъчно дълго, за да омете прашните пътища между Търново и Цариград.
Сватбите били пищни, разточителни и безкрайни. Празненствата при женитбата на българския престолонаследник Михаил за дъщерята на византийския император Андроник
III траяли цели 8 дни.
По онова време се смятало, че принцовете достигат зряла възраст на 15 години, а принцесите на 13. Нерядко, обаче, се женели и невръстни деца. Така било и в цяла Европа.
Сродяването на две династии означавало и съюз между техните държави.
Сватбата на цар Петър I с гъркинята Мария, която преименуват при сватбата на Ирина /мир/, сложила край на войните с Византия, които водел баща му Симеон. Сръбският владетел Стефан Душан пък воювал с всичките си съседи, но не и с България. Този съюз, естествено бил подсилен от сватба - Душановата жена Елена била сестра на търновския цар.
Разбира се, случвало се тези съюзи да бъдат и нарушавани. Цар Михаил III Шишман, след като разлюбил жена си Анна-Неда, просто я изгонил. Но за това той платил с главата си в битката при Кюстендил, от нейния брат, сръбския крал Стефан Дечански. Иван Асен II пък отвлякъл с измама дъщеря си, омъжена за византийския василевс Теодор Ласкарис. Той дори ударил шамар на непокорната си дъщеря, която му заявила, че иска да се върне при мъжа си.
Самият цар Иван Асен II се е женил три пъти - най-напред за рускиня, после за унгарка, а накрая за дъщерята на пленения при Клокотница Теодор Комнин - Ирина.
Макар че в католическа Европа имало практика владетелите да се сродяват само с владетели, законите и нравите в православния свят били по-либерални. Притиснат от безпаричие, цар Теодор Светослав, например, решил проблемите си, като се оженил за дъщерята на богат чуждестранен търговец. Влюбеният Иван Александър пък шокирал всички - той изпратил жена си в манастир, за да се ожени з една покръстена еврейка.
На държавните интереси са били принесени в жертва най-малко две български принцеси, които били омъжени за друговерци. С цел да прекрати опустошителните набези от североизток, през 1285 година цар Георги I Тертер омъжил дъщеря си за сина на татарския хан Ногай. По същата причина Кера Тамара, една от дъщерите на Иван Александър, отпътувала за харема на турския султан Мурад I.
Автор: Тони
Българските владетели се сродявали най-вече със своите съседи. Цар Петър I, синът на Симеон, бил женен за византийска принцеса, чест, която дълго време е била отказвана на германските императори. Наличието на имена като Васил, Владислав, Золтан /Златан/ сред князете от първата унгарска династия пък говори, че техните майки са били българки.
Повече сведения има за съпругите на цар Самуиловите приемници, както и за периода на Втората българска държава. Така през 14-ти век, две български принцеси са били кралици на Босна, но името на едната от тях не се знае. Другата, Доротея, била най-голямата дъщеря на видинския цар Иван Срацимир.
Сред търновските ни царици имало 5 българки, 8 гъркини, 3 сръбкини, 1 унгарка, 2 влахкини, 2 рускини, 1 куманка, 1 французойка и една еврейка. От своя страна, за българки били женени сръбските крале Стефан Владислав, Стефан Урош II, Стефан Урош III и Стефан Душан, който на всичкото отгоре бил и българин по майка.
Царските сватби зависели от интересите на династията и държавата. Преговорите за тях се точели с години. Заедно с брачните пазарлъци, се уточнявали политическите отношения между сватовете, сключвали се мирни договори или военни съюзи, разменяли се територии. Именно по този начин, заедно с дъщерята на унгарския крал, Иван Асен II получил като зестра Белградската и Браничевската област.
След венчавката на една от дъщерите на цар Калоян с латинския император Анри, чеизът, тоалетите и другите предмети на младоженката били откарани в Цариград с керван от 60 товарни животни. Всички волове били покрити с червено кадифе, достатъчно дълго, за да омете прашните пътища между Търново и Цариград.
Сватбите били пищни, разточителни и безкрайни. Празненствата при женитбата на българския престолонаследник Михаил за дъщерята на византийския император Андроник
III траяли цели 8 дни.
По онова време се смятало, че принцовете достигат зряла възраст на 15 години, а принцесите на 13. Нерядко, обаче, се женели и невръстни деца. Така било и в цяла Европа.
Сродяването на две династии означавало и съюз между техните държави.
Сватбата на цар Петър I с гъркинята Мария, която преименуват при сватбата на Ирина /мир/, сложила край на войните с Византия, които водел баща му Симеон. Сръбският владетел Стефан Душан пък воювал с всичките си съседи, но не и с България. Този съюз, естествено бил подсилен от сватба - Душановата жена Елена била сестра на търновския цар.
Разбира се, случвало се тези съюзи да бъдат и нарушавани. Цар Михаил III Шишман, след като разлюбил жена си Анна-Неда, просто я изгонил. Но за това той платил с главата си в битката при Кюстендил, от нейния брат, сръбския крал Стефан Дечански. Иван Асен II пък отвлякъл с измама дъщеря си, омъжена за византийския василевс Теодор Ласкарис. Той дори ударил шамар на непокорната си дъщеря, която му заявила, че иска да се върне при мъжа си.
Самият цар Иван Асен II се е женил три пъти - най-напред за рускиня, после за унгарка, а накрая за дъщерята на пленения при Клокотница Теодор Комнин - Ирина.
Макар че в католическа Европа имало практика владетелите да се сродяват само с владетели, законите и нравите в православния свят били по-либерални. Притиснат от безпаричие, цар Теодор Светослав, например, решил проблемите си, като се оженил за дъщерята на богат чуждестранен търговец. Влюбеният Иван Александър пък шокирал всички - той изпратил жена си в манастир, за да се ожени з една покръстена еврейка.
На държавните интереси са били принесени в жертва най-малко две български принцеси, които били омъжени за друговерци. С цел да прекрати опустошителните набези от североизток, през 1285 година цар Георги I Тертер омъжил дъщеря си за сина на татарския хан Ногай. По същата причина Кера Тамара, една от дъщерите на Иван Александър, отпътувала за харема на турския султан Мурад I.