Когато през 886 година учениците на Кирил и Методий, бъдещите светци Климент, Наум и  Ангеларий, пристигат  в земите ни, княз Борис Кръстителя е изправен пред дилемата къде те да подготвят свещеници и книги за боголсужението на български език.  Решено е това да стане в Охрид.  Там се изграждат няколко манастира с тази цел, които съществуват и до днес.

Манастирът ‘Св Наум’ е на Охридското езеро.  В началото там е изпратен  Климент, а по-късно той е заменен от Наум,  който поема училището в обителта ‘Св. Панталеймон’.
Наум се установил там,  сам свещенствал и учителствал, там и починал и бил погребан през 910 година.

Манастирът бил разрушен в края на 18-ти век, а по-късно върху  старите основи била построена църква. От един надпис там знаем, че  обителта е изографисана от майстор Търпо през 1806 година.  Вляво от входа е ктиторският портрет на  княз Борис I в червена мантия и обсипана с бисери корона. Забележителна е и фреската на светите Седмочисленици, а параклисът  е изписан със сцени от деянията на св. Наум.

Дебърският  манастир ‘Свети Йоан Предтеча’  пък е разположен  в  една планинска долина недалеч от едноименния град. Легендите говорят, че обителта е построена със средства на Борис I в периода 886-893 година. Ето защо  князът е нарисуван като ктитор на стената вдясно от входа на манастирската църква.

Древната история на манастира е забулена в тайна. Знае се само, че през 1021 година игуменът на манастира Йоан, българин по род, е назначен за първи предстоятел на създадената от византийския император Василий II Българоубиец самоуправляваща се българска архиепископия с център Охрид.  В днешния си вид манастирът е възстановен в края на 18-ти и началото на 19-ти век. Красивата  чешма с три чучура е направена  през 1877 година, а надписът й е на български език.
Автор: Тони