Сражението по времето на Балканската война, което се състои на 17 и 18 ноември край Битоля, е наречено Битолска битка. Тогава сръбската Първа армия отблъсква Османската Вардарска армия и я принуждава да отстъпи към Албания. С това е сложен край на османското военно присъствие в Македония.
Сръбското командване не се възползва пълноценно от успеха си в Кумановската битка, която се състои на 23-24 октомври и продължава настъплението в Македония с бавни темпове. Това дава възможност на османските войски да се прегрупират и да се укрепят на височините северозападно от Битоля, като междувременно дори отблъскват гръцките части в района на Лерин.
Сърбите достигат подстъпите на Битоля на 8 ноември, но в продължение на дни и двете страни не предприемат решителни действия, а само се подготвят за сблъсъка. Османските войски заемат удобни за отбрана позиции, но имат големи затруднения със снабдяването, а противникът ги превъзхожда многократно по численост. От запад на изток, с фронт, обърнат на север и прикриващ Битоля и пътищата за отстъпление към Лерин и Ресен, са разположени Шести, Седми и Пети корпус на Вардарската армия.
Сърбите планират нанасянето на основния си удар по шосето Прилеп-Битоля. Битолската битка започва сутринта на 17 ноември, когато османските части нанасят изпреварващ удар по сръбските позиции. Първоначално те отблъскват сърбите, но по-късно през деня са принудени да отстъпят. На източния фланг сърбите не успяват да форсират Черна и да излязат в тила на противника.
На 18 ноември османските сили успяват да отхвърлят натиска по фланговете, но постепенно отбраната им в централния участък е преодоляна. Зеки паша издава заповед за общо отстъпление, което се провежда в добър ред. Шести и Седми корпус се изтеглят към Ресен и Албания. При отстъплението си те нанасят тежки удари на Моравската дивизия (втори призив), която се опитва да прегради пътя им. Пети корпус се оттегля на юг към Лерин, а оттам - към Корча.
Автор: Тони
Сръбското командване не се възползва пълноценно от успеха си в Кумановската битка, която се състои на 23-24 октомври и продължава настъплението в Македония с бавни темпове. Това дава възможност на османските войски да се прегрупират и да се укрепят на височините северозападно от Битоля, като междувременно дори отблъскват гръцките части в района на Лерин.
Сърбите достигат подстъпите на Битоля на 8 ноември, но в продължение на дни и двете страни не предприемат решителни действия, а само се подготвят за сблъсъка. Османските войски заемат удобни за отбрана позиции, но имат големи затруднения със снабдяването, а противникът ги превъзхожда многократно по численост. От запад на изток, с фронт, обърнат на север и прикриващ Битоля и пътищата за отстъпление към Лерин и Ресен, са разположени Шести, Седми и Пети корпус на Вардарската армия.
Сърбите планират нанасянето на основния си удар по шосето Прилеп-Битоля. Битолската битка започва сутринта на 17 ноември, когато османските части нанасят изпреварващ удар по сръбските позиции. Първоначално те отблъскват сърбите, но по-късно през деня са принудени да отстъпят. На източния фланг сърбите не успяват да форсират Черна и да излязат в тила на противника.
На 18 ноември османските сили успяват да отхвърлят натиска по фланговете, но постепенно отбраната им в централния участък е преодоляна. Зеки паша издава заповед за общо отстъпление, което се провежда в добър ред. Шести и Седми корпус се изтеглят към Ресен и Албания. При отстъплението си те нанасят тежки удари на Моравската дивизия (втори призив), която се опитва да прегради пътя им. Пети корпус се оттегля на юг към Лерин, а оттам - към Корча.