Радко Димитриев - генерал-лейтенант от българската и генерал-аншеф от руската армия

Българският офицер Радко Димитриев  е генерал-лейтенант в Българската армия. Той на два пъти преминава на руска служба и там  достига чин  генерал-аншеф.  От 1 януари 1904 до 28 март 1907 година Радко Димитриев е началник на Щ

Българският офицер Радко Димитриев  е генерал-лейтенант в Българската армия. Той на два пъти преминава на руска служба и там  достига чин  генерал-аншеф.  От 1 януари 1904 до 28 март 1907 година Радко Димитриев е началник на Щаба на Българската армия.

Радко Димитриев е  роден в с. Градец, Сливенско на  24 септември 1859 година. Учи  Априловската  гимназия в Габрово и активно участва в подготовката на Априлското въстание, като член и секретар на тайния революционен комитет в Котел .

По време на Руско-турската война Радко Димитриев е зачислен като преводач в Уляновския полк на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на Руската армия. След войната,  той  постъпва в Командата на волноопределающите се в Пловдив, а по-късно същата година и във Военното училище в София, където завършва в първия випуск през 1879 година.  Там е  произведен в чин подпоручик, а на 9 юли 1881 г. -  в чин поручик.

През 1884 г.  Радко Димитриев завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. На 18 октомври 1884 г. е произведен в чин Капитан.  В навечерието на Съединението е началник на персонала в щаба на милицията и жандармерията на Източна Румелия, а на  6 септември 1885 г. е назначен за началник на Щаба на Източния отряд.

По време на Сърбско-българската война от 1885 година Радко Димитриев е назначен за помощник началник-щаб на Западния корпус. Той командва авангарда на лявата колона, която обхожда Драгоманското дефиле от юг и се включва при овладяването на Пирот.  За проявената самопожертвователност и умението си на командир, Радко Димитриев  е награден с орден „За храброст“ IV степен.

След войната той  взема участие във военния преврата през август 1886 година, а след неуспеха на преврата емигрира в Румъния и става член на комитета на офицерите емигранти. Участва в бунта на офицерите русофили в Силистра през 1887 г. След неуспеха му Радко Димитриев  емигрира в Русия, където служи в руската армия като ротен и дружинен командир във военното училище в Тбилиси. На 18 май 1893 г. е произведен в чин подполковник от руската армия.

Радко Димитриев се завръща  в България през 1898 г., след уреждане на емигрантския въпрос за офицерите. През следващата година е назначен за помощник началник на щаба на 5-та пехотна дунавска дивизия,  а на 18 май 1900 г. е повишен в чин полковник. От 1900 до 1904 г.  Димитриев е началник на оперативното отделение на Генералния щаб, след което до 1907 г. е началник на Генералния щаб. На 18 май 1905 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1909 г. е началник на 3-та военноинспекциионна област в Русе.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от качването си на  българския престол  цар Фердинанд  произвежда 6 души генерал-майори в чин Генерал-лейтенант.  Радко  Димитриев е един от тях. Това е първия случай в историята на Третото българско царство,  когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.

По време на Балканската война  Радко Димитриев е командир на Трета българска армия, която взима  участие в  битките при Лозенград, Люлебургас и Бунархисар, както и при Чаталджанската операция. При Люлебургас-Бунархисар и Чаталджа той командва и обединените български сили, включващи също Първа бъалгарска армия.

По време на Междусъюзничската война генерал-лейтенант Радко Димитриев  е  назначен за помощник-главнокомандващ на българските войски. През  1914 г. той  е изпратен като пълномощен министър в Санкт-Петербург. През септември 1914 г. е произведен в чин генерал от инфантерията /пехотата/ от руската армия.

Генерал-лейтенант Радко Димитриев взима участие и  в Първата световна война, като  служи в Руската армия. Там той  командва 8-и Армейски и 3-и Сибирски корпуси, на 3-а и 12-а Армия. През май 1917 г. е произведен в чин генерал-аншеф от руската армия. След Февруарската революция от 1917 година той  подава оставка. Заедно със семейството си се мести в Кавказ.

На 18 октомври 1918 година,  по заповед на есера Сорокин и Георгий Александрович Атарбеков,  българският  генерал-лейтенант Радко Димитриев е екзекутиран, заедно със 100 други генерали и адмирали, живеещи в Кавказ.  Тленните му останки са пренесени в църквата в град Пятигорск, Русия,  където са и погребани.

Днес, името  на българския офицер носи Шуменското село Радко Димитриево. Автор: Тони