Българският католически епископ, Петър ПарчевиЧ, е роден през 1612 година и произхожда от стар чипровски род. Константин Иречек го определя като най великия българин на XVII век.
Парчевич учи в католическо училище, след което продължава образованието си в Италия във висшите школи в Папството. Връща се като доктор по богословие и каноническо право.
Той владеел превъзходно гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България,е ръкоположен за свещеник от Сердийския архиепископ Петър Деодат, също голям родолюбец.
През 1644 година Марцианополския архиепископ пристига в Чипровец, за да разреши някои местни препирни. Архиепископът се запознава с младия свещеник Петър и го кани на работа в Молдова.
По време на престоя на Парчевич в Баково, сред българите се надига сериозно движение срещу султана.Надеждите им се съживили, когато през 1644 г. султан Ибрахим започва война с Венецианската република.
Парчевич взема живо участие в българското съзаклятие с дипломатически мисии. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV, победителя на турците.Мисията му се увенчава с успех, но скоро кралят умира.
Въстанието в България набирало сила и софийския архиепископ Петър Деодат с големи усилия успял да предотврати ранното му избухване. В края на 1649 г .в гр.Търговище българските съзаклятници отново преговарят с Матей Бесараба. Парчевич е изпратен с мисия в Полша, Германия и Венеция. В посланията,българските съзаклятници заявявали на европейските владетели,че българският лъв не е загинал,той не спи,само дреме и не трябва да се изпуска сгодния час за съвместно нападение срещу турците.
Приели Парчевич навсякъде със съчувствие, особено във Венеция, но европейските държави, изтощени от 30 год. война не подкрепят плана за освобождаването на България.
През 1655 г. е сключен таен договор между българи, сърби, албанци и гърци и Петър Парчевич е натоварен с дипломатическа мисия.Той трябва да посети император Фердинанд III, а сръбския патриарх Гавраил - руския цар.
Императорът оказал големи почести на българския пратеник,направил го Марцианополски архиепископ и го изпратил при казашкия хетман Богдан Хмелницки, за да участва във война срещу турците. Хетманът умира скоро и тези планове пропадат.
Фердинанд III започва война с турците през 1661 година, която трае няколко години, но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.
Парчевич се завръща в Молдова, за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите през 1668 г. Там той останал до 1673 г.,когато вече болен и изтощен от борбата, предприема своето последно пътуване.
Снабден с писма от молдовския господар Стефан Питрашка, архиепископ Петър Деодат, високопоставени представители на българския и сръбския народ, Петър Парчевич посещава Полша,Виена Венеция и Рим.
Смъртта на Петър Парчевич, която го застига на 23 юли 1674 г., слага край на един живот, отдаден на една мечта - свободата на България.
Автор: Тони
Парчевич учи в католическо училище, след което продължава образованието си в Италия във висшите школи в Папството. Връща се като доктор по богословие и каноническо право.
Той владеел превъзходно гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България,е ръкоположен за свещеник от Сердийския архиепископ Петър Деодат, също голям родолюбец.
През 1644 година Марцианополския архиепископ пристига в Чипровец, за да разреши някои местни препирни. Архиепископът се запознава с младия свещеник Петър и го кани на работа в Молдова.
По време на престоя на Парчевич в Баково, сред българите се надига сериозно движение срещу султана.Надеждите им се съживили, когато през 1644 г. султан Ибрахим започва война с Венецианската република.
Парчевич взема живо участие в българското съзаклятие с дипломатически мисии. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV, победителя на турците.Мисията му се увенчава с успех, но скоро кралят умира.
Въстанието в България набирало сила и софийския архиепископ Петър Деодат с големи усилия успял да предотврати ранното му избухване. В края на 1649 г .в гр.Търговище българските съзаклятници отново преговарят с Матей Бесараба. Парчевич е изпратен с мисия в Полша, Германия и Венеция. В посланията,българските съзаклятници заявявали на европейските владетели,че българският лъв не е загинал,той не спи,само дреме и не трябва да се изпуска сгодния час за съвместно нападение срещу турците.
Приели Парчевич навсякъде със съчувствие, особено във Венеция, но европейските държави, изтощени от 30 год. война не подкрепят плана за освобождаването на България.
През 1655 г. е сключен таен договор между българи, сърби, албанци и гърци и Петър Парчевич е натоварен с дипломатическа мисия.Той трябва да посети император Фердинанд III, а сръбския патриарх Гавраил - руския цар.
Императорът оказал големи почести на българския пратеник,направил го Марцианополски архиепископ и го изпратил при казашкия хетман Богдан Хмелницки, за да участва във война срещу турците. Хетманът умира скоро и тези планове пропадат.
Фердинанд III започва война с турците през 1661 година, която трае няколко години, но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.
Парчевич се завръща в Молдова, за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите през 1668 г. Там той останал до 1673 г.,когато вече болен и изтощен от борбата, предприема своето последно пътуване.
Снабден с писма от молдовския господар Стефан Питрашка, архиепископ Петър Деодат, високопоставени представители на българския и сръбския народ, Петър Парчевич посещава Полша,Виена Венеция и Рим.
Смъртта на Петър Парчевич, която го застига на 23 юли 1674 г., слага край на един живот, отдаден на една мечта - свободата на България.