Българският лекар Петър Кушев е политик и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Кушев е роден на 24 март 1870 година в град Велес. Учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София, което завършва през 1892 година. Постъпва на служба в Шести пехотен търновски полк на Българската армия. През 1898 година, обаче, той напуска военната служба и заминава за Монпелие, Франция, където завършва медицина.
Кушев се връща в Македония и работи като лекар в Скопие и в родния си Велес. Става член на ВМОРО. Делегат е на Рилския конгрес през 1905 година. В същата година е арестуван заедно и осъден на 10 години заточение в Тарабулус ас Шам След Младотурската революция Кушев е амнистиран.
Той участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Скопския вилает в Съюзния съвет
Участва във възстановяването на революционната организация и в 1910 година е избран за запасен член на нейния Централен комитет.
През 1915 година Кушев влиза заедно с Димитър Точков в Задграничното представителство на ВМОРО, като заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов, същата година, обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
Кушев участва във войните за национално обединение като лекар в Планинската дивизия.
След Първата световна война е депутат в XXI-то Народно събрание то Демократическия сговор.
Петър Кушев умира на 12 май 1939 година в София.
Автор: Тони
Кушев е роден на 24 март 1870 година в град Велес. Учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София, което завършва през 1892 година. Постъпва на служба в Шести пехотен търновски полк на Българската армия. През 1898 година, обаче, той напуска военната служба и заминава за Монпелие, Франция, където завършва медицина.
Кушев се връща в Македония и работи като лекар в Скопие и в родния си Велес. Става член на ВМОРО. Делегат е на Рилския конгрес през 1905 година. В същата година е арестуван заедно и осъден на 10 години заточение в Тарабулус ас Шам След Младотурската революция Кушев е амнистиран.
Той участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Скопския вилает в Съюзния съвет
Участва във възстановяването на революционната организация и в 1910 година е избран за запасен член на нейния Централен комитет.
През 1915 година Кушев влиза заедно с Димитър Точков в Задграничното представителство на ВМОРО, като заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов, същата година, обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.
Кушев участва във войните за национално обединение като лекар в Планинската дивизия.
След Първата световна война е депутат в XXI-то Народно събрание то Демократическия сговор.
Петър Кушев умира на 12 май 1939 година в София.