На 7 ноември 1885 година, по време на Сръбско-българската война започва Боят при село Гургулят.
Отрядът на капитан Попове в състав три пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два ескадрона, получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да срещне Моравската дивизия.
На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов разгръща отряда на позиция от вис. Вишан до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън по батареите и настъпващия противник. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрекъснато се усилва и загубите на отряда се увеличават, капитан Попов решава да премине в настъпление, което започва към 16.00 ч. Отрядът се вдига на щикова атака и противникът не издържа на удара.
В боя вземат участие местните жители, включително и много жени.
В района на Гургулят две сръбски роти са напълно унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да отстъпят към Ракита. С боя при Гургулят се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление.
Боят при Гургулят е образец за бързо разгръщане за насрещен бой и умело управление на войските.
Автор: Тони
Отрядът на капитан Попове в състав три пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два ескадрона, получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да срещне Моравската дивизия.
На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов разгръща отряда на позиция от вис. Вишан до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън по батареите и настъпващия противник. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрекъснато се усилва и загубите на отряда се увеличават, капитан Попов решава да премине в настъпление, което започва към 16.00 ч. Отрядът се вдига на щикова атака и противникът не издържа на удара.
В боя вземат участие местните жители, включително и много жени.
В района на Гургулят две сръбски роти са напълно унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да отстъпят към Ракита. С боя при Гургулят се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление.
Боят при Гургулят е образец за бързо разгръщане за насрещен бой и умело управление на войските.