Българският възрожденец, писател и преводач, Григор Пърличев е роден на 18 януари 1830 година в Охрид. Той остава рано без баща и детството му е нерадостно и тежко.
Пърличев учи в килийно училище Охрид, а по-късно и при Димитър Миладинов. Една година той е учител в Тирана. През 1850-51 година следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Става учител в Охрид и Прилеп. От 1858 година Пърличев продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 година се прехвърля във Филологическия факултет.
През 1860 г. Григор Пърличев участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Поемата получава широк отзвук в гръцката преса и правителството му предлага стипендия за обучение в Оксфордския университет, която той отказва.
На следващата година Пърличев отново се подготвя за участие в конкурса с поемата „Скендер бей“, също написана на гръцки, но се отказва след арестуването на братя Миладинови, което предизвиква обрат в творческите и обществените му възгледи.
Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство и за въвеждане на български език в училището и в църквите.
От 1862 година Пърличев е учител в Охрид и става един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във в. „Время“ .
През 1868 година Григор Пърличев се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид той заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий, обаче, през 1868 г. Пърличев е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, а по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, той продължава педагогическата и обществената си дейност.
Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури - гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“. Той е автор на стихотворения, написани на български език, на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.
През 1884 година Григор Пърличев пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат.
Григор Пърли8чев умира на 25 януари 1893 година в Охрид.
Автор: Тони
Пърличев учи в килийно училище Охрид, а по-късно и при Димитър Миладинов. Една година той е учител в Тирана. През 1850-51 година следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Става учител в Охрид и Прилеп. От 1858 година Пърличев продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 година се прехвърля във Филологическия факултет.
През 1860 г. Григор Пърличев участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си „Арматолос“ (Сердарят, Войводата), посветена на Кузман капитан. Поемата получава широк отзвук в гръцката преса и правителството му предлага стипендия за обучение в Оксфордския университет, която той отказва.
На следващата година Пърличев отново се подготвя за участие в конкурса с поемата „Скендер бей“, също написана на гръцки, но се отказва след арестуването на братя Миладинови, което предизвиква обрат в творческите и обществените му възгледи.
Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство и за въвеждане на български език в училището и в църквите.
От 1862 година Пърличев е учител в Охрид и става един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във в. „Время“ .
През 1868 година Григор Пърличев се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид той заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий, обаче, през 1868 г. Пърличев е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, а по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, той продължава педагогическата и обществената си дейност.
Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури - гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език „Сердарят“. Той е автор на стихотворения, написани на български език, на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.
През 1884 година Григор Пърличев пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на „Илиада“ да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат.
Григор Пърли8чев умира на 25 януари 1893 година в Охрид.