Водородната бомба е най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Дадено й е името Цар бомба.
Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на 30 октомври 1961 година над остров Нова Земя. Мощността й се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна, която е пусната на японския град Хирошима на 6 август 1945 година.
Първоначало зададеният вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро като много тежка и прекалено опасна. Учените-разработчици се опасявали, че такъв ядрен взрив ще причини колосално радиоактивно замърсяване и опасност от старт на самоподдържаща се ядрена реакция в океана, което би раздробило планетата. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съответстващ вариант на бомбардировач Ту-95 и8 Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име "Ваня" или "Иван" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.
Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев. Проведените анализи и изчисления показали, че окачването на такъв голям товар ще изисква изменения в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск.
В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на "Ваня", както и компонентния чертеж на неговото поставяне. Както се и предполагало, теглото на бомбата заемало 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачи били значително по-здрави. Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно е решено и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едновременното отключване на трите ключалки, както се е изисквало от изискванията за безопасност.
Бомбата има тристепенна структура. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която след избухването си служи за взривател на втората степен. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен - обшивка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти. Тази реакция, известна под наименованието "Джекил-Хайд" не е приета според първоначалния замисъл при разработката, поради катастрофалното радиационно замърсяване. Затова обшивката е заменена с оловен еквивалент, което намалява малко теглото на бомбата и мощността на взрива остава на половината от планираните 101 мегатона. В този си вид по проекта тази свърхбомба трябва да тежи около 26 тона.
Носителят на термоядрената бомба бил готов, но неговото реално тестване е отложено. На съветският ръководител Хришчов предстояло пътуване в САЩ, а и в Студената война настъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал, където вече не се водел като бойна машина. През 1961 година, обаче, станало ново изостряне на отношенията между САЩ и СССР и настъпил нов тласък на Студената война. На бомбардировача сменили електроавтоматичната система за пуск, снели стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказала доста по-голяма от макета. Теглото на бомбата било 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет бил преместен на летище до селището Ваенг.. Скоро бомбардировачът, който бил покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.
На 30 октомври 1961 г. Ту-95В с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на
4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.
Автор: Тони
Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на 30 октомври 1961 година над остров Нова Земя. Мощността й се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна, която е пусната на японския град Хирошима на 6 август 1945 година.
Първоначало зададеният вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро като много тежка и прекалено опасна. Учените-разработчици се опасявали, че такъв ядрен взрив ще причини колосално радиоактивно замърсяване и опасност от старт на самоподдържаща се ядрена реакция в океана, което би раздробило планетата. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съответстващ вариант на бомбардировач Ту-95 и8 Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име "Ваня" или "Иван" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.
Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев. Проведените анализи и изчисления показали, че окачването на такъв голям товар ще изисква изменения в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск.
В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на "Ваня", както и компонентния чертеж на неговото поставяне. Както се и предполагало, теглото на бомбата заемало 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачи били значително по-здрави. Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип с товароносимост всяка по 9 тона. Успешно е решено и пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едновременното отключване на трите ключалки, както се е изисквало от изискванията за безопасност.
Бомбата има тристепенна структура. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която след избухването си служи за взривател на втората степен. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен - обшивка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти. Тази реакция, известна под наименованието "Джекил-Хайд" не е приета според първоначалния замисъл при разработката, поради катастрофалното радиационно замърсяване. Затова обшивката е заменена с оловен еквивалент, което намалява малко теглото на бомбата и мощността на взрива остава на половината от планираните 101 мегатона. В този си вид по проекта тази свърхбомба трябва да тежи около 26 тона.
Носителят на термоядрената бомба бил готов, но неговото реално тестване е отложено. На съветският ръководител Хришчов предстояло пътуване в САЩ, а и в Студената война настъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал, където вече не се водел като бойна машина. През 1961 година, обаче, станало ново изостряне на отношенията между САЩ и СССР и настъпил нов тласък на Студената война. На бомбардировача сменили електроавтоматичната система за пуск, снели стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказала доста по-голяма от макета. Теглото на бомбата било 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет бил преместен на летище до селището Ваенг.. Скоро бомбардировачът, който бил покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.
На 30 октомври 1961 г. Ту-95В с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на
4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.