Българският просветен деец, филолог и политик, Иван Славейков, е  член на Либералната, а по-късно и на Демократическата партия.   Той е кмет на София и министър на народното просвещение.

Иван Славейков е роден  в Трявна на 29 октомври 1853 година. Той е син на Петко Славейков и по-голям брат на Христо и  Пенчо Славейкови.  Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 година -  в Роберт колеж в Цариград.  След това Иван Славейков е учител във Враца, Стара Загора и  преподава   френски език в Роберт колеж от 1876 до 1878 година.

Непосредствено след Освобождението,  Иван Славейков заема няколко административни длъжности, след това отново е учител  в Пловдив, Враца и София.

От 1884 година той е действителен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/, а от 1898 до 1900 година  е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен член на  Демократическата партия, Славейков е кмет на София  от 1885 до 1886 година и  народен представител от 1886 до 1901 година.

Дейността му като столичен кмет е свързана предимно с военновременна­та обстановка, създадена през Сръбско-българската война от 1885 година  и обслуж­ването на войските, преминаващи през София към западната граница. През последните седмици от живота си  той е министър народното просвещение в правителството на Петко Каравелов.

Иван Славейков умира на 7 май 1901 година  в София.
Автор: Тони