От 28 октомври до 2 ноември 1912 година се състои най-кръвопролитното сражение през Балканската война Люлебургаско-Бунархисарската операция. Тогава българските войски под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитров нанасят тежко поражение на Османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към столицата Константинопол.
След поражението, нанесено им от Първа и Трета българска армия в Лозенградската операция, османските Първи, Втори, Трети и Четвърти корпус отстъпват на югоизток, където при Сарай са разположени Седемнадесети и Осемнадесети корпус. Османското командване използва двудневната почивка, дадена на българските войски след края на Лозенградската операция, за да прегрупира силите си. Те са разположени на 30-километров фронт по линията Люлебургас-Бунархисар, в двата края на която са стратегически важните пътища Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол.
Шестте налични корпуса са разпределени в Първа и Втора източна армия, които заемат съответно левия и десния фланг. Османската отбранителна линия е достигната от Трета българска армия на 28 октомври.
Още същия ден в боевете са въведени и трите й дивизии - Пета пехотна дунавска дивизия на левия фланг при Бунархисар,Четвърта пехотна преславска дивизия в центъра при Караагач и Шеста пехотна бдинска дивизия на десния фланг при Люлебургас. До вечерта на първия ден от операцията Шеста дивизия успява да завземе град Люлебургас.
На 29 октомври българските войски подновяват опитите си за настъпление, но срещат ожесточена съпротива. През деня до района на бойните действия достигат частите на Първа армия, като Десета пехотна сборна дивизия се разполага в най-югозападния край на фронта. Въпреки това османските сили продължават съпротивата и дори предприемат ограничени контраатаки. Особено критично е положението на Четвърта дивизия, където в боя са включени всички резерви.
На 30 и 31 октомври с тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат с около 5 км в своя участък на фронта. Следобед на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас.
На 1 ноември настъпление започва и Първа армия на десния фланг, а Шеста дивизия осъществява пробив в района на Сатъкьой.
През нощта на 2 ноември османските войски предприемат общо отстъпление, което остава незабелязано от българското командване. Българските войски губят контакт с противника, като голяма част от османските сили успяват да отстъпят към укрепените позиции при Чаталджа. В Чаталджанската операция две седмици по-късно те прекратяват българското настъпление.
Автор: Тони
След поражението, нанесено им от Първа и Трета българска армия в Лозенградската операция, османските Първи, Втори, Трети и Четвърти корпус отстъпват на югоизток, където при Сарай са разположени Седемнадесети и Осемнадесети корпус. Османското командване използва двудневната почивка, дадена на българските войски след края на Лозенградската операция, за да прегрупира силите си. Те са разположени на 30-километров фронт по линията Люлебургас-Бунархисар, в двата края на която са стратегически важните пътища Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол.
Шестте налични корпуса са разпределени в Първа и Втора източна армия, които заемат съответно левия и десния фланг. Османската отбранителна линия е достигната от Трета българска армия на 28 октомври.
Още същия ден в боевете са въведени и трите й дивизии - Пета пехотна дунавска дивизия на левия фланг при Бунархисар,Четвърта пехотна преславска дивизия в центъра при Караагач и Шеста пехотна бдинска дивизия на десния фланг при Люлебургас. До вечерта на първия ден от операцията Шеста дивизия успява да завземе град Люлебургас.
На 29 октомври българските войски подновяват опитите си за настъпление, но срещат ожесточена съпротива. През деня до района на бойните действия достигат частите на Първа армия, като Десета пехотна сборна дивизия се разполага в най-югозападния край на фронта. Въпреки това османските сили продължават съпротивата и дори предприемат ограничени контраатаки. Особено критично е положението на Четвърта дивизия, където в боя са включени всички резерви.
На 30 и 31 октомври с тежки боеве и значителни загуби Пета и Четвърта дивизия успяват да напреднат с около 5 км в своя участък на фронта. Следобед на втория ден османските войски започват да отстъпват, но българското командване нарежда настъплението да спре по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас.
На 1 ноември настъпление започва и Първа армия на десния фланг, а Шеста дивизия осъществява пробив в района на Сатъкьой.
През нощта на 2 ноември османските войски предприемат общо отстъпление, което остава незабелязано от българското командване. Българските войски губят контакт с противника, като голяма част от османските сили успяват да отстъпят към укрепените позиции при Чаталджа. В Чаталджанската операция две седмици по-късно те прекратяват българското настъпление.