На 23 октомври 1939 година е сформирано 56-тото правителство на България, с министър председател Георги Кьосеиванов.
Георги Кьосеиванов е виден български политик и дипломат. Той е роден на 19 януари 1884 година. Завършва право в Париж през 1905 година.
Кьосеиванов работи в дипломатическите представителства на България в Рим, Цариград, Берн, Берлин, Париж и Букурещ. След това е последователно пълномощен министър в Гърция, Румъния и Югославия.
За няколко месеца през 1934-1935 г. Георги Кьосеиванов е началник на Канцеларията на цар Борис III, след което става външен министър в правителството на Андрей Тошев, а в края на годината - и министър-председател. В края на 1940 г. той е назначен за пълномощен министър в Швейцария, където остава и след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.
Във външната си политика кабинетът на Кьосеиванов се придържа към реалностите, установени с Версайската система от мирни договори. Например, то подкрепя икономическите санкции от 9 октомври 1935, наложени от ОН на Италия след агресията й срещу Абисиния, започнала на 4 октомври, въпреки че тази страна е сред водещите велики сили, недоволни от мирните договори от 1919 г. Нашата дипломация обаче застава на принципите на държавния суверенитет, гаранция на който е Обществото на народите.
На 27 януари 1937 г. Кьосеиванов, в качеството си и на външен министър подписва пакта за вечно приятелство с Югославия, като по този начин се разхлабва враждебният обръч от подозрителни съседи, заобикалящи нашата страна. Важна заслуга на кабинета е сключването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. с ген. Метаксас, с което се премахват военните ограничения за България. В същото време споразумението задължава договарящите се страни да не се нападат, като по този начин съседите ни се стремят да отклонят държавата ни от сключване на опасни съюзи с надигащите глава фашистки държави. В края на управлението си Кьосеиванов сключва и съглашение за стокообмен и плащания със СССР - на 5 януари 1940 г., имащо важно значение за българското стопанство.
В сложната и взривоопасна обстановка през 1938-1939 година правителството умело лавира, като, от една страна, чрез царя съдейства за сключването на Мюнхенската спогодба от 30 септември 1938 г., с която Судетите се дават на Германия, а от друга, след немската инвазия в Полша на 1 септември 1939 г. на 15 септември обявява неутралитет. Този акт съответства на желанието на мнозинството българи за невключването на страната в разгарящата се Втора световна война.
Във вътрешно-политически аспект политиката на Кьосеиванов оставя противоречиви впечатления. Той е смятан за опитен, обигран и способен политик, но същевременно спомагащ за оформянето на безпартийния режим в страната, чийто лидер е Борис III.
По време на управлението на Георги Кьосеиванов България достига забележителен икономически подем и стопански просперитет - още се помни митичната 1939 г. като мяра за нашенско благоденствие, но истината е, че то настъпва в резултат на икономическото ни обвързване с Германия.
Кьосеиванов поема дипломатическата ни мисия в Берн през 1940 г. , където е посланик до 13 септември 1944 г. и след отзоваването си от новия ОФ кабинет на Кимон Георгиев и външния министър Петко Стайнов отказва да се завърне в страната, оставайки емигрант в Швейцария.
Георги Кьосеиванов има определена заслуга и за спасяване на българските евреи. В Швейцария пък, той е не само български пълномощен министър, но и деец на международния Червен кръст.
Името на Кьосеиванов влиза в обращение и при съставянето на регентския съвет, положил клетва пред парламента на 9 септември 1943 г. Германците, обаче, се противопоставят на кандидатурата му, тъй като според посланик Адолф Бекерле: "За нас той е неподходящ за регент. Той е демократ, който има англофилски тенденции."
Изтъкнатият българския държавник умира на 27 юли 1960 година в Швейцария.
Автор: Тони
Георги Кьосеиванов е виден български политик и дипломат. Той е роден на 19 януари 1884 година. Завършва право в Париж през 1905 година.
Кьосеиванов работи в дипломатическите представителства на България в Рим, Цариград, Берн, Берлин, Париж и Букурещ. След това е последователно пълномощен министър в Гърция, Румъния и Югославия.
За няколко месеца през 1934-1935 г. Георги Кьосеиванов е началник на Канцеларията на цар Борис III, след което става външен министър в правителството на Андрей Тошев, а в края на годината - и министър-председател. В края на 1940 г. той е назначен за пълномощен министър в Швейцария, където остава и след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.
Във външната си политика кабинетът на Кьосеиванов се придържа към реалностите, установени с Версайската система от мирни договори. Например, то подкрепя икономическите санкции от 9 октомври 1935, наложени от ОН на Италия след агресията й срещу Абисиния, започнала на 4 октомври, въпреки че тази страна е сред водещите велики сили, недоволни от мирните договори от 1919 г. Нашата дипломация обаче застава на принципите на държавния суверенитет, гаранция на който е Обществото на народите.
На 27 януари 1937 г. Кьосеиванов, в качеството си и на външен министър подписва пакта за вечно приятелство с Югославия, като по този начин се разхлабва враждебният обръч от подозрителни съседи, заобикалящи нашата страна. Важна заслуга на кабинета е сключването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. с ген. Метаксас, с което се премахват военните ограничения за България. В същото време споразумението задължава договарящите се страни да не се нападат, като по този начин съседите ни се стремят да отклонят държавата ни от сключване на опасни съюзи с надигащите глава фашистки държави. В края на управлението си Кьосеиванов сключва и съглашение за стокообмен и плащания със СССР - на 5 януари 1940 г., имащо важно значение за българското стопанство.
В сложната и взривоопасна обстановка през 1938-1939 година правителството умело лавира, като, от една страна, чрез царя съдейства за сключването на Мюнхенската спогодба от 30 септември 1938 г., с която Судетите се дават на Германия, а от друга, след немската инвазия в Полша на 1 септември 1939 г. на 15 септември обявява неутралитет. Този акт съответства на желанието на мнозинството българи за невключването на страната в разгарящата се Втора световна война.
Във вътрешно-политически аспект политиката на Кьосеиванов оставя противоречиви впечатления. Той е смятан за опитен, обигран и способен политик, но същевременно спомагащ за оформянето на безпартийния режим в страната, чийто лидер е Борис III.
По време на управлението на Георги Кьосеиванов България достига забележителен икономически подем и стопански просперитет - още се помни митичната 1939 г. като мяра за нашенско благоденствие, но истината е, че то настъпва в резултат на икономическото ни обвързване с Германия.
Кьосеиванов поема дипломатическата ни мисия в Берн през 1940 г. , където е посланик до 13 септември 1944 г. и след отзоваването си от новия ОФ кабинет на Кимон Георгиев и външния министър Петко Стайнов отказва да се завърне в страната, оставайки емигрант в Швейцария.
Георги Кьосеиванов има определена заслуга и за спасяване на българските евреи. В Швейцария пък, той е не само български пълномощен министър, но и деец на международния Червен кръст.
Името на Кьосеиванов влиза в обращение и при съставянето на регентския съвет, положил клетва пред парламента на 9 септември 1943 г. Германците, обаче, се противопоставят на кандидатурата му, тъй като според посланик Адолф Бекерле: "За нас той е неподходящ за регент. Той е демократ, който има англофилски тенденции."
Изтъкнатият българския държавник умира на 27 юли 1960 година в Швейцария.