Първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война е Лозенградската операция. Тя се състои от 22 до 24 октомври 1912 година, като Първа и Трета българска армия настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград.
След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия към Одрин. В същото време Трета армия, чието присъствие в района на Ямбол изглежда остава неизвестно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври се изправя срещу османските войски северно от Лозенград.
На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 км северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната армия. На север от Одрин са разположени Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в района на Гечкинли-Селиолу - части на Четвърти корпус, Първи корпус и самостоятелните Конна дивизия и Измитска дивизия, а в участъка Ескиполос-Еркилер - части на Втори корпус Трети корпус.
Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия, подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия в тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград.
В западния участък при Муратчалъ-Кайпа, Трета пехотн а балканска дивизия успява да блокира опита за османско настъпление. Това дава възможност на Четвърта дивизия да доразвие българското настъпление в централната зона, като отблъсне османските части от Ескиполос към Петра. В източния участък Пета пехотна дунавска дивизия също настъпва с няколко километра на юг от Ериклер.
На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия, масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград, изоставяйки земните укрепления около града. В западния участък османските части също се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия.
На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града. Към 11:30 българските части, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от местното българско население.
Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.
Освен психологическия ефект, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, успехът на Лозенградската операция реализира и предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена. В същото време неколкодневното забавяне на българските войски след превземането на Лозенград дава възможност на османското командване да организира разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургас-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската армия в Люлебургаската-Бунархисарка операция, но с цената на тежки загуби.
Автор: Тони
След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия към Одрин. В същото време Трета армия, чието присъствие в района на Ямбол изглежда остава неизвестно за османското командване, се придвижва бързо на юг, пресича границата и на 21 октомври се изправя срещу османските войски северно от Лозенград.
На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 км северно от пътя Одрин-Лозенград. Те включват няколко подразделения на Източната армия. На север от Одрин са разположени Десета пехотна дивизия и Първа сборна дивизия, в района на Гечкинли-Селиолу - части на Четвърти корпус, Първи корпус и самостоятелните Конна дивизия и Измитска дивизия, а в участъка Ескиполос-Еркилер - части на Втори корпус Трети корпус.
Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия, подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия в тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград.
В западния участък при Муратчалъ-Кайпа, Трета пехотн а балканска дивизия успява да блокира опита за османско настъпление. Това дава възможност на Четвърта дивизия да доразвие българското настъпление в централната зона, като отблъсне османските части от Ескиполос към Петра. В източния участък Пета пехотна дунавска дивизия също настъпва с няколко километра на юг от Ериклер.
На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия, масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград, изоставяйки земните укрепления около града. В западния участък османските части също се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия.
На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града. Към 11:30 българските части, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от местното българско население.
Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.
Освен психологическия ефект, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, успехът на Лозенградската операция реализира и предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена. В същото време неколкодневното забавяне на българските войски след превземането на Лозенград дава възможност на османското командване да организира разпръснатите си подразделения в нова отбранителна линия при Люлебургас-Бунархисар. Тя също е преодоляна от българската армия в Люлебургаската-Бунархисарка операция, но с цената на тежки загуби.