Българският революционер, председател на Военния съвет в Привеменното правителство, Павел Бобеков, е хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти Революционен окръг.
Павел Бобеков е роден на 26 октомври в Панагюрище. Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 година е изратен да учи в Цариград, вероятно в Робърт колеж.
През 1870 година Бобеков се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи. През 1874 година той е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
Доброто образование на Бо беков (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език), е причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Уважаван е от съгражданите си за добрия си характер и висока култура.
След пристигането на Георги Бенковски , във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието Априлското въстание, той е единодушно избран за хилядник на панагюрци и изпълнява ролята с достойнство.
След потушаване на въстанието Бобеков успява да избяга във Влашко, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година.
При обявяването на Руско-турската война, Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 година и е погребан в Търново.
Предсмъртните му думи са:
"Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!"
Автор: Тони
Павел Бобеков е роден на 26 октомври в Панагюрище. Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 година е изратен да учи в Цариград, вероятно в Робърт колеж.
През 1870 година Бобеков се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи. През 1874 година той е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
Доброто образование на Бо беков (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език), е причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Уважаван е от съгражданите си за добрия си характер и висока култура.
След пристигането на Георги Бенковски , във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието Априлското въстание, той е единодушно избран за хилядник на панагюрци и изпълнява ролята с достойнство.
След потушаване на въстанието Бобеков успява да избяга във Влашко, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година.
При обявяването на Руско-турската война, Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 година и е погребан в Търново.
Предсмъртните му думи са:
"Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!"