Споразумението включено между Руската и Османската империи, което е подписано на 7 октомври 1826 година в Акерман, се нарича Акерманска конвенция.
На 17 март 1826 година император Николай I подписва ултимативна нота, която е връчена на османското правителство на 5 април. С нея Високта порта е подканена да изпълни условията по Букурещкия договор отпреди войната на Наполеон с Русия. Според нотата Портата трябва да изтегли войската си от Молдова и Влашко и да определи представители за преговори по сключването на ново споразумение.
На 5 май османското правителство съобщава в отговор на нотата, че приема исканията на Русия с което се слага началото на преговорите по подписване на нов мирен договор.
С Акерманската конвенция като международен акт се потвърждават условията по сключения през 1812 г. Букурещки мирен договор. Османската империя признава границата по река Дунав и преминаването на Сухуми, Редут кале и Анакрия към Русия.
Високата порта се ангажира в рамките на година и половина да плати по всички искови претенции на руски граждани срещу Османската държава, предоставяйки на руските поданици право на свободна търговия по цялата територия на империята, както и право на свободно плаване за руските търговски кораби по река Дунав и в османски териториални води.
С Акерманската конвенция Османската империя гарантира автономния статут на Княжество Влашко и Молдова, като се съгласява техните князе за в бъдеще да се избират из средите на местните боляри и да не могат да бъдат сменяни без съгласието на Русия. С Акерманската конвенция е гарантирана автономията и на Сръбското княжество.
Конвенцията се явява голям успех на руската дипломация, като гарантира руските интереси на Балканите. Същевременно Портата гледа на нея като на временна отстъпка поради затрудненията си с омиротворяването на еничарите, последвано от окончателното разформироване и ликвидиране на Еничарския корпус през лятото на 1826 г.
На 20 декември 1827 г. година султан Махмуд II обявява денонсирането на Акерманската конвенция от страна на Османската империя. Този акт става един от поводите за обявяване от Русия на нова война.
Войната завършва с подписването на Одринския мирен договор от 1829 година, в чийто основни постановки се залагат в полза на победителя още по-разширени положения от тези, залегнали в разпоредбите на Акерманската конвенция.