Най-старото висше учебно заведение в България е Софийския университет. Той е създаден на 1 октомври 1888 година с решение на Народното събрание като висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ. Софийският университет е най-големият български университет.
Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 година , в присъствието на д-р Иван Шишманов - представител на Министерство на просвещението - е избран първият ректор на висшето училище - Александър Балан. Той е избран за ректор измежду първите седем преподаватели , т. нар. „нови седмочисленици“: Александър Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.
Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 25 хиляди студенти.
Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на ректората и Университетската библиотека), ул. „Дж. Баучър“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по детска и начална педагогика), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Т. Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.
Основната сграда, символ на университета — ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.
През 1906 година е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон.Проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на Първата световна война през 1914 г.
Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение.
Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година.
Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет - братята Евлогий и Христо Георгиеви.
През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война, обаче, довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г.
Автор: Тони
Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 година , в присъствието на д-р Иван Шишманов - представител на Министерство на просвещението - е избран първият ректор на висшето училище - Александър Балан. Той е избран за ректор измежду първите седем преподаватели , т. нар. „нови седмочисленици“: Александър Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.
Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 25 хиляди студенти.
Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на ректората и Университетската библиотека), ул. „Дж. Баучър“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по детска и начална педагогика), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Т. Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.
Основната сграда, символ на университета — ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.
През 1906 година е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон.Проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на Първата световна война през 1914 г.
Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение.
Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година.
Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет - братята Евлогий и Христо Георгиеви.
През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война, обаче, довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г.