На 26 септември 1983 година съветският офицер в оставка Станислав Петров предотвратява потенциална ядрена война, след като приема, че предупреждението за ракетно нападение от страна на САЩ е фалшиво и не изпълнява предписанията за ответна реакция.
Според няколко източници решението изиграва съществена роля в предотвратяването на внезапен ответен ядрен удар по САЩ. Проведените експертизи на спътниковата система за ранно предупреждение разкриват, че тя е била повредена. Инцидентът довежда до едно от най-напрегнатите решения на световните ядрени сили от годините на Студената война, които се взимат в последната минута и то от хора, които не принадлежат към висшия командния състав.
В нощта на 26 септември 1983 година подполковник Станислав Петров е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва. В това време Студената война е в своя пик — три и половина седмици преди това е свален южнокорейският Боинг 747.
В командния пункт постъпва съобщение от приетата на въоръжение преди една година космическа система за ранно предупреждение. В случай на нападение, незабавно трябвало да се уведоми ръководството на страната и да се вземе решение за ответен удар. Все пак, анализирайки информацията за няколко пуска на ракети от една точка, подполковник Петров взема решение, че това е лъжливо сработване на системата. Последвалото разследване установило, че причината е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците.
По-късно в космическата система се правят промени, позволяващи да се изключи тази ситуация. Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 година.
На 19 януари 2006 година в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк на Станислав Петров е връчена специална награда на Международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.
Автор: Тони
Според няколко източници решението изиграва съществена роля в предотвратяването на внезапен ответен ядрен удар по САЩ. Проведените експертизи на спътниковата система за ранно предупреждение разкриват, че тя е била повредена. Инцидентът довежда до едно от най-напрегнатите решения на световните ядрени сили от годините на Студената война, които се взимат в последната минута и то от хора, които не принадлежат към висшия командния състав.
В нощта на 26 септември 1983 година подполковник Станислав Петров е оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва. В това време Студената война е в своя пик — три и половина седмици преди това е свален южнокорейският Боинг 747.
В командния пункт постъпва съобщение от приетата на въоръжение преди една година космическа система за ранно предупреждение. В случай на нападение, незабавно трябвало да се уведоми ръководството на страната и да се вземе решение за ответен удар. Все пак, анализирайки информацията за няколко пуска на ракети от една точка, подполковник Петров взема решение, че това е лъжливо сработване на системата. Последвалото разследване установило, че причината е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците.
По-късно в космическата система се правят промени, позволяващи да се изключи тази ситуация. Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 година.
На 19 януари 2006 година в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк на Станислав Петров е връчена специална награда на Международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.