Арабаконашката битка при едноименния проход в Стара планина се е състояла на 3-4 декември 1877 година по време на Руско-турската война. Тя е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд на ген. Гурко, в помощ на Западната османска армия, обсадена при Плевен.
Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе-Правец, Новачене-Литаково, Врачеш-Арабаконашка позиция и Златишко поле-София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между вр. Шиндарник (на изток) и Арабаконашкия проход (на запад). Ключ на позицията е Ялдъз табия - редут с 4 оръдия и бруствер, висок 4 метра. Изграден е на командния вр. Шиндарник. Вляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута, въоръжени с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Позицията е заета от около 43 табура. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София-Плевен.
Срещу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.
През м. ноември 1877 г. Орханийска османска армия (командир Мехмед Али паша) започва настъпателни действия срещу заелия позиция при Арабаконашкия проход Западен Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. В случай на успех, да развие настъплението в помощ на обсадената при Плевен Западна османска армия. Атаката е насрочена за 3 декември със силите на 18 табура под командването на Шакир паша.
Генерал-лейтенант Гурко получава на 2 декември предупреждение от главнокомандващия на действуващата Руска армия, княз Николай Николаевич, да не провежда настъпателни действия до приключване обсадата на Плевен. Узнал за османските намерения, планира изпреварващи действия с двудневен артилерийски обстрел, започващ на 3 декември.
Османската атака започва рано сутринта. Нападнати са позициите заети от Лейбгвардейския Московски полк от двете страни на шосето за София. Първата атака е прекратена поради, руското артилерийско контранападение. Сред османските части настава бъркотия, вследствие експлозия на боеприпаси от пряко попадение на руски снаряд. Подновена е към 11, 00 часа. Десния фланг на Лейбгвардейския Московски полк е изтеглен назад. В ожесточения бой са насочени всички руски резерви и противника е отхвърлен. След 15, 00 часа започва трета османска атака. Този път срещу левия руски фланг. Отбит е с включване в боя на руските резерви.
През целия ден се водят османски атаки. Отбити са отново. Показана е неспособноста на Орханийската османска армия да води успешни настъпателни действия. На Арабаконашката позиция настъпва едномесечно затишие. Окончателно ще бъде превзета от руските сили в хода на преминаването на Западния отряд на Гурко през Стара планина.
Автор: Тони
Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе-Правец, Новачене-Литаково, Врачеш-Арабаконашка позиция и Златишко поле-София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между вр. Шиндарник (на изток) и Арабаконашкия проход (на запад). Ключ на позицията е Ялдъз табия - редут с 4 оръдия и бруствер, висок 4 метра. Изграден е на командния вр. Шиндарник. Вляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута, въоръжени с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Позицията е заета от около 43 табура. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София-Плевен.
Срещу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.
През м. ноември 1877 г. Орханийска османска армия (командир Мехмед Али паша) започва настъпателни действия срещу заелия позиция при Арабаконашкия проход Западен Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. В случай на успех, да развие настъплението в помощ на обсадената при Плевен Западна османска армия. Атаката е насрочена за 3 декември със силите на 18 табура под командването на Шакир паша.
Генерал-лейтенант Гурко получава на 2 декември предупреждение от главнокомандващия на действуващата Руска армия, княз Николай Николаевич, да не провежда настъпателни действия до приключване обсадата на Плевен. Узнал за османските намерения, планира изпреварващи действия с двудневен артилерийски обстрел, започващ на 3 декември.
Османската атака започва рано сутринта. Нападнати са позициите заети от Лейбгвардейския Московски полк от двете страни на шосето за София. Първата атака е прекратена поради, руското артилерийско контранападение. Сред османските части настава бъркотия, вследствие експлозия на боеприпаси от пряко попадение на руски снаряд. Подновена е към 11, 00 часа. Десния фланг на Лейбгвардейския Московски полк е изтеглен назад. В ожесточения бой са насочени всички руски резерви и противника е отхвърлен. След 15, 00 часа започва трета османска атака. Този път срещу левия руски фланг. Отбит е с включване в боя на руските резерви.
През целия ден се водят османски атаки. Отбити са отново. Показана е неспособноста на Орханийската османска армия да води успешни настъпателни действия. На Арабаконашката позиция настъпва едномесечно затишие. Окончателно ще бъде превзета от руските сили в хода на преминаването на Западния отряд на Гурко през Стара планина.