На 22 септември 1908 година в старопрестолния град Търново, в църквата ‘Свети Четиридесет мъченици’, с Манифест е обявена Независимостта на България. Независимото Българско царство признато от Великите сили през пролетта на 1909 година . От Освобождението до денят на Независимостта България е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 година определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след Съединението на Източна Румелия и Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексир5а Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат , а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.
Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 година в църквата ‘Св. Четиридесет мъченици’ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. През 1909 година са подписани : Руско-турски протокол, Българо-турски протокол Руско-български протокол. Според тях Русия опрощава на Турция военните й ̀задължения, останали още от войната 1877-78 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили, признават независимостта на България през месец април 1909 година. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония, които, обаче, и до днес не са освободени.
Автор: Тони
Берлинският договор от 1878 година определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след Съединението на Източна Румелия и Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексир5а Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат , а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.
Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 година в църквата ‘Св. Четиридесет мъченици’ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. През 1909 година са подписани : Руско-турски протокол, Българо-турски протокол Руско-български протокол. Според тях Русия опрощава на Турция военните й ̀задължения, останали още от войната 1877-78 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили, признават независимостта на България през месец април 1909 година. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония, които, обаче, и до днес не са освободени.