Българският политик Найчо Цанов е активен деец на Радикалдемократическата партия.
Найчо Цанов е роден във Видин през 1857 година. Учи във Видин и в София. След Освобождениео става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения "Режим на пълномощията". След премахването на режима през 1883 година , в продължение на около година, Цанов издава вестник "Свобода". Участва и като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година.
Найчо Цанов е изявен противник на режима на Стамболов. През 1ч891 година той се кандидатира в една листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 година, Цанов става активен деец на крилото в Либералната партия, начело с Петко Каравелов. През 1894-1898 г. Цанов издава вестник "Народен лист".
В началото на ХХ век той оглавява лявото крило в преименувалата се в Демократическа партия през 1896 година група на каравелистите. Крилото става известно като "млади демократи". През 1903 г. те се отделят от демократите, а през 1905 година основават отделна партия - Радикалдемократическата, начело на която застава Цанов.
Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд и официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война, но по-скоро желае намеса на страната на Антантата.
Цанов е противник на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски - отказва да заеме председателския пост в Народното събрание, защото е избран с гласовете на земеделското мнозинство. Същевременно се противопоставя и на буржоазните партии, като ги вини за националните катастрофи.
В крайна сметка Найчо Цанов се ориентира към Конституционния блок, а през 1922 година помага за организирането на събора му в Търново. След разгонването на събора от БЗНС , Цанов е арестуван от полицията, но поради напредналата му възраст е поставен само под домашен арест.
Умира скоро след Деветоюнския преврат на 27 юли 1923 година. В опит да привлече към себе си привържениците на Радикалдемократическата партия, правителството на Сговора погребва Цанов с държавни почести.
Автор: Тони
Найчо Цанов е роден във Видин през 1857 година. Учи във Видин и в София. След Освобождениео става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения "Режим на пълномощията". След премахването на режима през 1883 година , в продължение на около година, Цанов издава вестник "Свобода". Участва и като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година.
Найчо Цанов е изявен противник на режима на Стамболов. През 1ч891 година той се кандидатира в една листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 година, Цанов става активен деец на крилото в Либералната партия, начело с Петко Каравелов. През 1894-1898 г. Цанов издава вестник "Народен лист".
В началото на ХХ век той оглавява лявото крило в преименувалата се в Демократическа партия през 1896 година група на каравелистите. Крилото става известно като "млади демократи". През 1903 г. те се отделят от демократите, а през 1905 година основават отделна партия - Радикалдемократическата, начело на която застава Цанов.
Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд и официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война, но по-скоро желае намеса на страната на Антантата.
Цанов е противник на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски - отказва да заеме председателския пост в Народното събрание, защото е избран с гласовете на земеделското мнозинство. Същевременно се противопоставя и на буржоазните партии, като ги вини за националните катастрофи.
В крайна сметка Найчо Цанов се ориентира към Конституционния блок, а през 1922 година помага за организирането на събора му в Търново. След разгонването на събора от БЗНС , Цанов е арестуван от полицията, но поради напредналата му възраст е поставен само под домашен арест.
Умира скоро след Деветоюнския преврат на 27 юли 1923 година. В опит да привлече към себе си привържениците на Радикалдемократическата партия, правителството на Сговора погребва Цанов с държавни почести.