На 17 септември 1877 година се състои последната неуспешна битка, при която Централната армия се опитва да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипчнския отряд.
Основна цел на Сюлейман п
2011-09-17 14:10:43
На 17 септември 1877 година се състои последната неуспешна битка, при която Централната армия се опитва да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипчнския отряд.
Основна цел на Сюлейман паша е превземане на руските позиции на вр. Свети Никола. Атаката започва около 3:00 часа. На първа линия се води от три табура доброволци, наречени "табури на обречените". Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и в 5:00 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу вр. Свети Никола. От 10:00 до 12:00 часа след контраатака на 56-и Житомирски Пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой е възстановен руския контрол върху Орлово гнездо. Едновременно са отбити три турски атаки на вр. Кючюк Йешилтепе. Към 14:00 часа боят затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана известна като Стоенето на Шипка.
Следващият етап от отбраната на Шипченския проход е от 17 септември 1877 до 9 януари 1878 година. Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия - 93-и иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от османската Централна армия, личният състав на руския Шипченски отряд се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от османците на вр. Свети Никола е направен на 11 ноември и е незабавно отбит. Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други подобни съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания - 9 500 болни срещу 700 убити и ранени. Ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия "На Шипка всичко е спокойно" става крилата фраза.
Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха "В окопите на Шипка". В началото на м. януари настъплението на руския Южен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.
Голямо значение за победата има и участието в битките на българските опълченци проявили особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход. Въпреки многократно превишаващата ги османска войска, заедно с руските войници, те не позволили на армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември те взели участие и в боевете при Шипка и Шейново, където била разбита армията на Вейсел паша
За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише - "Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград".Автор: Тони